Хърватия е раздирана от корупция, мудно правораздаване, социално противопоставяне.

Съмнително е дали преговорите с ЕС ще озаптят срастването на власт и престъпност. Това е темата на анализ на ИЮ Обзървър, чиято българска версия намираме днес във вестник "Сега".

Цялата 2009-а бе година на икономическа бъркотия и политически сътресения за Хърватия. Макар управляващият елит да отхвърляше възможността за рецесия в икономиката, мрачният край на 2008-а бе последван от най-тежкия от времето на юговойните удар за финансовия и индустриален сектор. Освен драстично увеличение на безработицата, нарастването на външния дълг, ширещите се стачки на профсъюзи и студенти, съкращенията в държавния бюджет и последвалите увеличения на данъците, финансовият спад навреди и на политическата стабилност. Той разкри крехкостта на държавните структури.

Политическото доверие към няколко министри бе разклатено от серия корупционни скандали в държавни компании, сред които най-тежък бе този при продажбата на петролната компания ИНА на унгарската МОЛ. На регионално равнище изборите за местни органи на властта разкриха още повече примери на корупция и политически популизъм.

Но най-дестабилизиращият фактор бе изненадващата оставка на Иво Санадер от премиерския пост. Оттеглянето му от активната политика бе като шок. То дойде в момент, когато страната се нуждаеше от силен лидер, за да тласне напред икономическите реформи и да гради по-добри отношения с партньорите от региона. Въпреки многото коментари, причината за оставката му остава неизвестна.

Доста изненадващо хаотичният характер на хърватската политика само частично бе осветен на международната арена. Докато вътрешната картина на страната през 2009 г. бе белязана с икономическа криза, корупционни скандали, мудно съдопроизводство и цялостна политическа нестабилност, за света Хърватия си оставаше регионалната приказка за сполука.