...или възможно ли е вълните да са предизвикали  свлачищата във Варна

„И все пак те са вредни”.

Това изречение струва 30 (тридесет) милиона евро. За да стигнат до него, учените са провели множество експерименти. В днешно време, когато Инквизицията, слава Богу,е съседка на баба Яга, подобни твърдения смело могат да се афишират.

И все пак фактите са си факти. Галилео Галилей е развивал теории, а учените пишат: черно на бяло. При обилно използване на мобилен апарат телесната температура в мозъка се покачва с до три градуса. Това влияе на човешкото око. Там се развиват мехурчета, които образуват катаракта (перде на окото). А там, където антените са по-близо до хората, се наблюдава засилено агресивно поведение. Учените стигат и по-надалеч: използването на мобилни апарати влияе дори на ДНК-то.

Сега си спомням за едно състезание във Финландия: „Кой ще си хвърли най-далеко GSM-ма”. По пътя на логиката победител в тази игра трябва да е най-изнервения, с най-променено ДНК, като преди това е получил разрешение не да го хвърля с ръка, а да го изплюе на възможно най-далечно разстояние.

Темата обаче е достатъчно сериозна, за да оставим настрана опитите да си правим попара от различните теории.

Всъщност то още нищо не е ясно. И навярно ще си остане дълго време така. Докато не се случи нещо, което да принуди търговците да продават мобилни апарати с надпис като при цигарите: „Сериозно вредят на Вас и на другите около Вас.”

Имаше един експеримент с „Макдоналдс” – един доказа, че храната е вредна. Все още обаче не се е намерил смелчага, който да говори 24 часа в денонощие, за да докаже, че GSM-ите образуват тумори, ослепяваш и ти пониква трето ухо заради намеса в ДНК-то.

Учените са си учени обаче. Похарчили са толкова много пари. Има, разбира се и други учени, които твърдят и дори доказват, че станциите на операторите не са вредни за децата и хората. После се появяват и други, които казват, че при различните хора е различно: на едни влияе, на други – не. И накрая се стига до протести, защото на хората в крайна сметка не им става ясно и им писва да ги омагьосват с интелигентен масаж.

Похарчили са се толкова много пари... Хубаво, но защо досега никой не се е сетил да похарчи някой лев за друг експеримент: За град без мобилни телефони. То дори не се изискват средства, а търпение. Да вземем пример с Варна. Общината маха всички ретранслатори. Хората не говорят по телефона. Бизнесът запада. Няма комуникации. Хората обаче стават по-спокойни, а оттам – по-щастливи. Много компании напускат града; приходите намаляват. Бедността влиза в града на трон. Хубаво, но защитниците на здравословното съществуване от цял свят надушват това местенце и го обявават за хит. След година Варна се пълни с туристи, впечатлени от рекламния надпис в брошурата: „Варна – градът на тишината и спокойствието”. И Варна отново е обявена за най-добър град за живеене. Туристите прииждат с джапанки и хавлии. Бизнесът се възражда. Особено този с пощенските гълъби.

Да направим и друг експеримент: Засилваме на шест сигналите от мобилните станции, за да може дори когато си точеш виното от мазата на второ ниво да се обадиш на близки и приятели какъв еликсир си направил. За целта могат да се сложат антени на автобусите. Вярно, тогава трябва да се ходи с антимагнитни очила и много често да си чистим ушната кал; а в АГ-то ще се радват на поредното триръко бебе. Но за сметка на това може да ни излезе прякор: Комуникативните.

Теориите са хубаво нещо. В случая обаче не помагат. Хората получават толкова разнородна информация, че стоят пасивни и объркани. Диаграми, схеми, тестови – милиони евро за опити и идиотски експерименти по интернет. Всеки говори според интереса си. Още дълго време голата истина ще стои засрамена в ъгъла и никой няма да смее да я покаже на бял свят. Проблемът се клати ту към пълно безразличие, ту бие на национална кауза за отстраняване на антените. Обърнете внимание на мен дори. Мога да развия теорията, че вълните на мобилните оператори предизвикват свлачища във Варна. Да, можете ли да си представите? Те, понеже са магнитни, полепват по пресния бетон, който се лее като из ведро в града. Така той става по-тежък и леко вибриращ, поради което отваря земните недра и Морската градина лека-полека си отива. Най-силно е излъчването около общината. Доказателство за това са дадените разрешителни за строеж от страна на чиновниците, които, под влияние на силно облъчване, лесно разписват документите. Свлачищата обаче не се предизвикват само от това. Погледнете как хората стъпват тежко-тежко по улиците – уморени, тъжни, напрегнати. Това е от вълните на мобилните мрежи. Поради това десетки хиляди варненци удрят тротоарите по-силно от нормалното и това благоприятства оформянето на нови свлачища...

Вярвате ли ми?

В крайна сметка, да си призная, мъчно ми е за онези кътчета, в които допреди няколко години мобилен обхват не бе стъпвал. Но да оставим сантимента настрана и да приключваме с темата, че мобилният ми телефон звъни...