Често тук съм критикувал реформаторите и хората на Първанов. Няма да скрия, че за мен Костов и изкаралият два мандата президент са едни от (меко казано) най-противоречивите политици за изминалия Преход. Те бяха силни държавници, но съвсем не диалогични и склонни на компромис лидери. Многократно действията бяха непрозрачни, зад гърба им оставаше съмнение и миризма на задкулисие и тайни договорки.

От друга страна доста пъти съм тъгувал за размаха и мащаба в действията им. Рядко вече в новото поколение политици може да се види силата и мощта на техните предшественици. Без значение към коя партия или политически спектър принадлежат. Съзнавам, че вероятно съм сбъркал с абсолютизирането и генерализирането на изводите и съждения в разгледаната посока. Защото критикуваните от мен АБВ и РБ ме опровергаха (засега).

С интерес проследих вчерашната среща на левия Калфин и десния Радан относно пенсионната реформа. Наясно съм, че икономиката е полето, където се сблъскват идеологиите и различните визии за управление на държавата. Няма как да мислим еднакво. В спора и дебата се ражда истината. Но има теми, по които трябва да сме съгласни и единодушни. Дори и в условията на демокрация и свободно слово/печат.

Всички знаем, че пенсиите на нашите родители са безумно ниски. Наясно сме с трагичната празнота в хладилниците на възрастните. Безумно е пенсионерите да гледат как западните им събратя ядат и пият по Слънчев бряг, докато те нямат възможност да си купят сирене и месо. Все едно сме в Сомалия или в условията на робство, на етнически и социален геноцид.

Обнадежден съм, че поне по тази тема политиците си стиснаха ръцете и започнаха да работят. Нека се карат по стотици други въпроси. Действие съвсем резонно в условията на пазарно стопанство и частна инициатива. Когато има реформи е налице и спор. Иначе мнозинството не е реформаторско, а политиците – кукли на конци. Такива видяхме вече при управлението на Орешарски.

Пенсионната система е консервативна. Резките промени в нея биха довели до катастрофа. Трябва да се пипа с разум и кадифени ръкавици. Да видим дали партньорите на Борисов, които видимо са поели тези ангажименти ще се справят. Защото на думи са добри, чакаме делата.