Монокултурното отглеждане е опасно

Зеленчуковите култури потребяват и изнасят от почвата различни количества хранителни вещества. Всеки производител желае да получи максимални добиви, но това зависи от много фактори – климатични особености, специфични особености на отделните култури, свързани с биологичните им изисквания, наличност на хранителни вещества, почвени и теренни условия, предшественици и др. За постигане на оптимални резултати е необходимо да се съобразим и със специфичните изисквания на различните култури.

Монокултурното отглеждане е опасно.
Продължителното отглеждане на дадена култура на едно и също място не само обеднява почвата от хранителни вещества, но води до натрупване на вредни растителни секрети, отделяни от растенията, както и до поява на болестотворни патогени. При продължително отглеждане на едно и също място на карфиол например е установено, че почвата обеднява
на калий и азот. Цвеклото пък извлича големи количества фосфор и калий, картофите – калий, а репичките – фосфор.

Важно е да се съобразим с предшественика.

Сеитбооборотът не трябва да се подценява, напротив, задължително се съобразявайте с него. След картофи не трябва да се отглеждат домати, пипер, патладжан, но картофи могат да се отглеждат след почти всякакви зеленчукови култури Културите от сем. Картофови не трябва да се отглеждат на едно и също място повече от две години, защото боле-дуват от едни и същи вирусни заболявания. Краставиците не трябва да се отглеждат на участъци, на които преди това са расли домати, пипер или патладжан. Тиквата, тиквичките и патисоните са добри предшественици на всички градински култури, с изключение на
краставиците, но могат да се засаждат след почти всички зеленчуци. Повече от една година на едно място не бива да се гледат също моркови, цвекло, пъщърнак, магданоз, целина и други кореноплодни култури. Всички те се развиват добре след зеле, краставици и представителите на сем.Картофови. Цвеклото не е подходящ предшественик само
за спанака. Представителите на луковите култури не трябва да се отглеждат повторно на едно и също място, но са добри предшественици за останалите растителни видове. Марулята и копърът нямат изисквания към предше-ствениците.

Влияние на светлината

Всички зеленчукови култури предпочитат слънце и не е важна само продължителността, а и интензивността на светлината. Повечето от тях биха предпочели 10 часа слънце пред 17 часа облачен ден. Към светлолюбивите растения спадат картофовите и луковите култури, морковите и цвеклото. Не понасят засенчване и фасулът, тиквите, тиквичките, главестата
салата, магданозът и кервизът. Средни изисквания към светлината имат краставицата, бялото главесто зеле, карфиолът, пекинското зеле, както спанакът и копърът. Устойчивите на сянка растения са лапад, киселец, хрян, кимион, кресон. За тях е характерно това, че могат да се отглеждат даже под сянката на дърветата. При краставицата високият интензитет на светлина води до преждевременно стареене на растенията и е добре тогава, когато в средата на деня върху тях пада сянка. Морковите могат да образуват кореноплоди при различна продължителност на деня, но растенията се нуждаят от висока интензивност на светлината. При цвеклото, репите и репичките ниската интензивност на светлина води до значително намаляване на добивите на фона на некачествени кореноплоди. Карфиолът е взискателен към светлината в разсадния период, но след развитие на листната маса този фактор става по-малко важен за израстването и развитието на растенията. Картофите не образуват грудки при липса на светлина, но практически не реагират на продължителността на светлата част на деня. Спанакът при дълъг ден започва да образува цветоноси и прави листата негодни за храна. Това може да се избегне при много ранно или предзимно засяване на семената. За добри добиви е най-важно да познаваме добре специфичните особености и изисквания на растенията и да се съобразяваме с тях.