На свое заседание Общинският съвет в гр.Гоце Делчев удостои със званието „Почетен гражданин“ писателя Валентин Караманчев. Почитта на съгражданите си известният писател получи няколко дни преди да навърши 90 години.

На 6 февруари 2022 г. роденият през 1932 година Валентин Караманчев става на достолепните 90. Съвременен писател, стоящ във върховете на българската литература и общественик с будна съвест и житейска мъдрост, журналист, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението у нас. През 1949 г. е завършил Неврокопската гимназия, а през 1956 г. висшето си образование в Софийски университет „Климент Охридски“ специалност „българска филология“.

Най-популярното му произведение е романът „Черешова задушница“. Автор е и на книгите „Мървашки песнивец“, „Елен от Велика гора“, „Въздаяние“, двутомника „Събрано”, мемоарните книги „Патила и страдалчества на книги и люде" и „Брашнен чувал”, която излезе през 2020 г.

Валентин Караманчев заслужено е носител на литературни отличия, сред които са Национална награда „Людмил Стоянов“, учредена от Съюза на българските писатели и община Гоце Делчев, Национална литературна награда „Димитър Талев”, учредена от Съюза на българските писатели и община Благоевград, Национална награда „Андрей Германов”, учредена от Съюза на българските писатели и община Варна, годишна награда на Съюза на българските писатели и други.

Завладяващи са писателските пристрастия на Валентин Караманчев към родния край, органична е връзката му с душевността, местната градска култура, специфичната атмосфера на някогашното и днешно Неврокопско, което стои по особен, само негов си начин в националната ни съдба. Валентин Караманчев е кръвно и дълбоко свързан с Македония и неотделимата й съдба като част от българските многовековни устои. През 1919 г. баща му идва в града като служител на Неврокопска света митрополия, а родът на майка му е от Дойран. Дядо му по майчина линия завършва Солунската мъжка гимназия и е главен учител в Дойранското екзархийско училище. Дълбоките и здрави родови корени дават творческата сила на писателя да открива единството между голямата история и малките човешки съдби.

В епилога на последната си творба той пише: „Живях, струвах, скитах, ликувах, страдах. Отдаде ли ми се възможност, винаги се връщам в Неврокоп при извора ми“.