Днес се навършват 88 години от създаването на резерват „Баюви дупки-Джинджирица“. 

„Баюви дупки-Джинджирица“ е един от най-старите резервати в България, създаден с цел да се запазят естествените реликтни гори от бяла мура и черна мура, които са местообитания за разнообразен животински свят.

Резерватът е създаден през 1934 г., а през 1977 година е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера". След многократни корекции територията на резервата днес е 2878 ха, обхваща част от североизточните части на НП "Пирин" с височина 1300-2884 м между върховете Пирин и Бански суходол, включвайки циркусите Баюви дупки, Разложки суходол, Каменитица, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, местността Конярника и долината на Бяла река.

Близо 60% от територията на резервата е заета от вековни гори, в които преобладават бялата и черна мура, срещат се също бял бор, черен бор, обикновен смърч и ела. Средната възраст на горите в резервата е над 150 години, а горите в района на Малка Джинджирица са на възраст около 500 - 550 години. Високите части на резервата са заети от клекове, на възраст около 100 години и достигащи височина от 3 м.

Резерватът е местообитание на около 500 вида висши растения – много от тях с изключително висока консервационна значимост според редица български и европейски документи. Локалните (местни) ендемити са 10, българските ендемити – 8, балканските ендемити – 13, в Бернската конвенция е посочен 1 вид, в IUCN - 8 вида, реликтните (останали от ледниковия период) видове са 5. В Червения списък са включени 31 вида. В Червената книга (2013 г.) от растенията, опазвани в резервата, са включени 52 вида.