Днес в читалище „Братство 1869” в Кюстендил бе открита изложба, посветена на 169-годишнината от рождението на Ефрем Каранов.

Ефрем Цветков Каранов е виден просветен деятел и общественик, фолклорист и етнограф, роден на 28.I.1853 г. в гр.Кратово, Македония. Учи в Цариград в българско училище, след което завършва Втора одеска гимназия и славянска филология в Новоросийски одески университет. Работи като преводач и като преподавател в Духовната семинария в Самоков. Заселва се в Кюстендил, където работи главно като учител. За цялостната си педагогическа и обществена дейност Ефрем Каранов получава заслуженото признание на местната общественост и на ръководството на учебното дело в страната. През 1892 г. заедно с учителите Стоян Заимов и Стефан Николов Аврамов той е награден с орден „За гражданска заслуга”-V степен.

Негови ученици са академиците Йордан Захариев, Ем. Попдимитров и др. Поддържа връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов и др.

Дейността на Ефрем Каранов е свързана и с активно участие в културния живот на Кюстендил. Заедно с по-будни дейци през 1891 г. възстановява дейността на читалище „Братство”. Взема участие в различни комисии за театрални представления, вечеринки, построяване на нова сграда за читалището, съдейства за откриване на библиотека и читалня към него.

След построяването на новата читалищна сграда през 1907 г. е избран за уредник на читалищния музей, който подрежда и постоянно обогатява. За няколко десетилетия читалищният музей се превръща във важно звено от културната история на града.

Ефрем Каранов оставя изключително интересно по съдържание и разнообразно по тематика творческо наследство – записани народни песни, изследвания в областта на фолклористиката и етнографията. Особено ценни са изследванията му върху дейността на читалище „Братство”, автор е на трудовете: „Няколко думи за Кадин мост”, „Богдан юнак, герой от Сръбско-българската война”, „Румена войвода”, „Очерк из Осоговските планини”, „История на Сърбия” и много други.

Ефрем Каранов умира на 6.XII.1927 г. Така приключва жизненият път на изтъкнатия и уважаван от кюстендилци „дядо” Ефрем Каранов.