Празникът се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден

Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден. Празнува се на 2 януари.

Ритуали

Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият ѝ да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали. Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св.Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко̀ на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Забрани

Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.

Гадания и предсказания

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна.

Трапеза

Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

На втори януари имен ден празнуват Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Пламен и Пламена, Гopан, Гopица.