Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г.

14 декември е Ден на ветеринаря – професионален празник за всички ветеринарни специалисти.
На 14 декември 1897 г. е приет Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на ветеринарномедицинската служба в България.
До Освобождението на България в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина у нас са ветеринарни лекари от руската армия.  След Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и др. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че “на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните”. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител на ветеринарно-медицинско образование.
През 1881 д-р Иван Нейман е назначен за главен ветеринарен лекар на Княжество България.
Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва “Законопроект за положението на ветеринарната част у войската”, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 год.
В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите.
В началото на 1886 година на мястото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски.
Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ № 545 от 18 октомври 1888 год. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научно-организирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България музей по история на ветеринарната медицина (в Аксаково) е д-р Тодор Савов Стаматов от град Варна.
В древния Рим понятието “veterinus” означавало “товарен добитък” и там за пръв път лечителите на животни са наречени “medicus veterinarius” – ветеринарни лекари.