Бекенбауер: Футболът е най-същественото от най-несъществените неща

По инициатива на ООН 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола – онази интелигентна, благородна, хазартна, изящна, завладяваща, стремглава игра, която е демонстрирана на световните игрища от Пеле и Марадона, Яшин и Роналдо, Стоичков и Меси. Този футбол е най-популярният спорт в света, омагьосал близо 240 милиона души на планетата. Тоест всеки 25-ти жител на Земята рита топка, създадени са 1.5 млн.отбора и 300 хил.клуба. Смята се обаче, че професионалните играчи са 120 милиона, а любителите да търкалят топка по плажове, улици, градинки, паркове и селски стадиони са безброй.

Корените на футбола отвеждат далеч в историята - преди повече от 2000 години. Игри, посветени на ритането на кръгли предмети, са доста популярни в Китай, Япония, сред индианците в Южна Америка, в древна Гърция (където е наричана "битка за топка"), Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и сред славянските народи. Някои от тях използват за целта напомпан с въздух свински пикочен мехур, намотана в стегната топка вълна на различни животни, козина на плъхове и други зверове, както и глави на враговете. Последното било присъщо най-вече на дивите саксонци, живели в Англия през VIII век. Първите писмени данни за футбола са намерени от учените в китайски източници, датирани с второ хилядолетие преди нашата ера. Играта е наричана Цу Чу, което означавало "да риташ с крак", и позволявала на воините да поддържат добра физическа форма.

За официална родина на футбола се смята Англия. Любопитен факт е, че в началото играта е била доста жестока. "Топката" била ритана направо на улиците от няколко души, като в определени случаи броят им достигал стотици. Правила практически липсвали - трябвало само да се вкара гол, като за "врата" се приемало по-рано уточненото място. Буйна тълпа мъже се носела по улиците, събаряйки всичко на пътя си и често нанасяйки на по-вехтите постройки големи щети. Често играта завършвала със сериозни травми и дори със смърт на футболисти.

Заради този факт много представители на кралската власт, започвайки от Едуард II и завършвайки с Кромуел, се опитвали да забранят със специални укази "богуомразната игра", наричана още варварска забава. Заради нея градските улици се изпълвали с блъсканица, шум и тичане, които причинявали безпокойство и неудобство на по-голяма част от населението. Но, независимо от всички височайши забрани и заплахи от затвор, хората продължавали да ритат топка и да се наслаждават на играта.

Според количеството играчи и запалянковци футболът е най-популярната игра в света. В онези страни, където ритането на топка все още не е много почитано (САЩ, Австралия, Индия, Китай), интересът към този спорт неизбежно расте. Експертите смятат, че любовта към футбола се дължи на това, че играта е много красива, завладяваща, сложна, но разбираема от почти всички.
...Играчите предават топката един на друг. Следва пас в свободната зона, където неочаквано, като вятър, се втурва футболистът. Без да намалява скоростта си и продължавайки да тича, той рита топката назад, към друг играч, когото определено няма как да види. Но явно го усеща. И отново пас. Топката полита със скорост около 100 км/ч и бива посрещната от главата на друг футболист, който е изминал тичешком голямо разстояние, за да се окаже в кулминационния момент на нужното място. Играчът подскача с все сила и с невероятна точност насочва топката в горния ляв ъгъл на вратата... Г-о-о-о-о-о-о-о-л!
Изящество, атлетизъм и скорост, събрани в 90 минути, превръщат играта в изключително красиво зрелище. Ето защо футболът се смята за социално явление и му е отредено специално място в сърцата на доста запалянковци, живеещи не само в различни страни, но и на отдалечени континенти.
Футболът е най-същественото от най-несъществените неща. Тези думи принадлежат на Франц Бекенбауер (Кайзера) - легендарен германски състезател и треньор по футбол, световен шампион от 1974 г.
Но футболът е и доста сериозен бизнес - годишният оборот на световната индустрия в този спорт е десетки милиарди долари. От всички отбори на планетата, ритащите топка са едни от най-богатите и доходоносните.
Световният ден на футбола със сигурност е създаден с идеята да обедини както играчите, така и запалянковците, които са така верни на кумирите си, тичащи по полето с една-единствена цел: да вкарат заветния гол. Всеки път, на всеки мач феновете със свито сърце наблюдават играта на любимия си отбор. Световната слава и популярност на футбола не им се струва странна и учудваща. Ако всеки се замисли над това какво винаги е властвало над човечеството, рано или късно ще стигне до един отговор. Разбира се, това е вярата. А футболът е универсален, защото може да се играе навсякъде, по всяко време, с всеки и с всичко. В градовете децата ритат дори празни консервни кутии, по селата топката понякога е заместена от кълбо парцали, търкаляно в дворовете на училищата, от играта са изкушени доста политици и известни хора, които се събират в така наречени звездни отбори.

Този спорт за много хора е не просто игра, а хоби, разтоварване след напрегната работна седмица и дори начин на живот. Така футболът се превръща в едно от малкото неща, в които днес е готов да вярва почти всеки. Без да търси кой знае колко дълбок смисъл, ритайки кожената топка...

Източник: БНР