Той е основателят на Килифаревския манастир

Православаната църква почита на 27 ноември видния  български духовник и отшелник св.Теодосий Търновски, който е роден в началото на 14-ти век. Свети Теодосий приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир "Свети Николай" край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и обикаля много манастири, докато нe попада при знаменития исихаст и учител  Григорий Синаи, в манастира, в който той живее.
След смъртта на Григорий манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен. Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман, основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново /Килифаревския манастир/.
Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци. Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий,  бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.
Поради разбойнически нападения се наложило Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно. Там Теодосий прекарва три години, но заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман.
Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправят за Цариград при своя приятел и сподвижник патриарх Калист І. 
Теодосий умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.
Преди смъртта си той  прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят благочестивата православна вяра.
Свети Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е свети Евтимий Търновски.
Свети Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. Той заставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх да свикат църковен събор през 1350 година в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ерес. През 1360 година на друг събор, св.Теодосий осъжда юдейската религия, вероятно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, която е еврейка.