Високата мъдрост, добродетели и подвизи на Йоан го прославили

Свети Йоан Златоуст е роден през 347 г. в Антиохия. Той е един от най-великите и почитани светци в Православната църква, както и един от тримата „светители“ – „вселенски учители“.

За кратко време бил адвокат, след което се захванал да изучава християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Мелетий. Йоан Златоуст завършил при Картерий, най-добрият християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски.

След като приел кръщение от Св.Мелетий, Йоан се стараел да живее достойно като праведен християнин. Изпитвал огромна любов към Бога и желаел да посвети целия си живот на него. Той поискал да стане монах и заедно със своя приятел Василий да остави напълно света. Но поради горещите молби на майка му, променил решението си.

Скоро след това Йоан Златоуст се оттеглил в пустинята, прекарвайки четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. Там той написал „Слово за свещенството“ Това слово, най-добро от светоотеческите писания, изобразява какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.

Йоан бил определен за четец при Антиохийската църква. И чак след смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот.

Високата мъдрост, добродетели и подвизи на Йоан го прославили, и множество хора започнали да идват при него за помощ. Господ му дал чудотворна сила, с която светецът лекувал душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

Богословът живял четири години в манастир близо до Антиохия, след което решил, че има нужда от по-голямо усамотение и се преместил сам в една пещера. Но строгият живот и лишение изтощили неговото тяло и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Тогава Св.Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св.Флавиан го ръкоположил за свещеник.

Йоан се славил с красноречиво и въодушевено проповядване. Веднъж една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: „Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!“ Оттогава започнали да го наричат „Златоуст“.

След като бил ръкоположен за епископ, първа негова грижа било духовенството. Давал личен пример на народа, помагал на бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Думите и деянията на светец бързо се разпространили и в Цариград, като привличали все повече и повече объркани хора, търсещи Бога. Той полагал много усилия да ги научи на истинска вяра, като се стремял да проповядва Словото и в най-отдалечените страни.

Често Йоан упреквал жители на града за непристойното им и порочно поведение, като се съпротивлявал срещу невъздържания светски живот. Недоброжелатели казали на императрица Евдоксия, че в речта си той изобличил и самата нея. Светецът бил осъден на заточение. Започнало силно негодувание – две денонощия народът не допускал стражата да вземе просветителя. Въпреки това Св.Йоан бил отведен от града. Следващата нощ обаче станало земетресение и изплашена, императрицата помолила царя да възвърне християнина. Тогава целият народ ликувал и приветствал радостно новината.

Не минало много време и злонамерените хора отново започнали да негодуват срещу проповедника. На площада близо до църквата била поставена сребърна статуя на царицата. Започнали шумни игри и зрелища, които смущавали молещия се в храма народ. В една своя реч Йоан говорил против това грозно веселие, с което раздразнил отново Евдоксия. Той бил осъден и враговете му успели да внушат на императрицата да го изпрати на заточение. В Кукуз св.Йоан престоял две години, където жителите на града го приели топло. Щом неприятелите му узнали това, накарали да го преместят в малък град до Черно море. В продължение на три месеца християнинът бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих. Той не можал да достигне до мястото на заточението – умрял по пътя в град Коман. Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник - Кръстовден, Църквата почита паметта му на 13 ноември.