На 36-годишна възраст, на 29 октомври 1914 година, Пейо Яворов слага край на живота си, след като обществените хули близо година го сочат като главен виновник за смъртта на любимата му Лора. Часове преди да натисне спусъка на револвера, той пише до своя верен приятел Тодор Александров: “Брате Тодоре! Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук. Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица — тя е вече щастлива!“

С почит и признателност днес свеждаме чела пред делото на Пейо Яворов - поет символист и революционер, войвода на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век.

С ритуал по полагане на цветя през бюст-паметника на поета в градската градина  Благоевград отбеляза годишнината от смъртта на Яворов. Цветя от Община Благоевград, от Областната администрация, от евродепутата Асим Адемов, от ПП ГЕРБ – Благоевград, от Югозападния университет, от IX основно училище „Пейо Яворов“, от Регионалния исторически музей, от Регионалната библиотека бяха положени в знак на почит и признателност за завещаното ни от Яворов.

Бурен и драматичен е животът на Пейо Крачолов Яворов. За него неведнъж се споменава, че е различен и че се откроява от останалите поети. Когато слага край на живота си, в предсмъртно писмо той се сбогува с голямата си любов – Македония. Когато се готви за смъртта, го прави като македонски войвода – с отрова и куршум. В допълнение към завещанието си пише: “Да бъда погребан с туристическата куртка, шаечни панталони, с ботушите, и, ако не се намери каскета, някаква фуражка. Ако не умрях в Македония, то поне да умра тъй, както бях приготвен за нея”.

Поклон!