Кулинарни тайни крие Подгорието - вижте рецептите

Октомври оцвети гората в топли цветове и Беласица се отрупа с ароматни кестени. По тесните пътечки към водопадите се спуснаха жителите на Подгорието с шарени торби и тояги. Отвсякъде се чува шум от чевръстите тояги, разпръскващи окапалите листа.
С една дума - дойде сезонът на кестените. И ако някога преди век те са спасявали местното население от глад през суровите зими на балканските войни, ако са приютявали и хранили дългите кервани с бежанци от Беломорието, Тракия и Македония, днес кестените са запазената марка на Беласица – нещо като мелнишкото вино или разложката капама. Разликата е в приготовлението. Подогорци са ги добавили в сладки и солени гозби и разнообразието може да се види навсякъде.
Населението на oсемте села, сгушени в полите на Беласица, е толкова разнообразно, колкото племената, керваните и войските, преминали билото на планината, търсейки спасение, подслон или нови територии. Като включим и периода на почти пълна изолация на граничния район по време на „студената война“ и „желязната завеса“ по билото на планината можем да отсъдим, че това е един от най-непознатите, но и „най-консервираните“ като традиция и разнообразие на бита райони. Несъмнено това оказва влияние и върху хранителните навици, кухнята и не на последно място – приготовлението на кестените.
През годините на прехода стратегическото положение на района на две граници успя да задържи и развие поминъка на местното население и предпази подгорските села от обезлюдяване. Все повече се усеща интересът на туристи от цялата страна и съседните държави към традициите, планината и не на последно място - традиционните гозби и кестените. Немалко усилия полагат държавни и неправителствени организации, местните общности и читалища да поддържат и разширяват този интерес с подобряване на инфраструктурата, проучване и обогатяване на традициите, популяризиране на природното и културно историческото наследство.

Това е предисторията. Преминаваме към същината на нашия разказ, а именно – кестените. Първо се срещнахме с тях на годишния фестивал в село Коларово на няколко негови годишни издания преди Kовид пандемията. На площада на селото под ритъма на тъпаните и характерните за района зурни среща си дават ентусиасти, читалища, къщи за гости, фирми и училища на специално изградени сергии, представящи всяко едно от селата. И като започнем от варени, печени кестени, пълнени агнета с кестени и какво ли още не, та стигнем до десерти и дори сладко от кестени - гордостта на местните кулинари.
Тръгваме по следите на ястията и се натъкваме на кулинарни изненади във всяко едно от селата. Първо в Габрене, Скрът и Ключ в близост до границата със Северна Македония се наслаждаваме на вкусни сърмички, увити в растението американски винобой, ориз с речни раци, краишник с риба и доматено пюре, пържени връхчета от тиква и още много необичайни местни ястия. Следват Яворница и Камена.
Тук ни посреща къщата за гости „Орхидея“ на леля Рокие с имамбаялдъ, невероятни телешки пържоли в гърне, цигара бюрек и къпана баница.

И така до Самуилово.

Тук вече си идваме на думата с печени кестени на жар и пълнено пиле с кестени, печено под връшник, само и единствено при Вальо Янкиш с хубаво вино и сладка приказка. И за да не бъда голословен, съм ви приготвил малко снимки и видео от невероятните места, които посетихме. След всичко изброено в менюто се досещате, че няма как да сме посетили и красивите беласишки водопади, но затова следващата седмица – екскурзия в планината и мед от кестени. И ако съм успял да събудя интереса ви към кулинарното ни приключение, не губете време! Стягайте багажа и напред към Беласица. Ако пък се колебаете кое да опитате и посетите – прочетете и следващия ни кулинарен и туристически разказ и изберете от това, което ще предложим през следващата седмица. Само не забравяйте, че кестените са напълно узрели и ако побързате, може да съберете и за вкъщи някоя торбичка по горската пътека.

Ето и малко любопитни факти, които научихме от дума на дума в непознатото Подгорие:

В старите данъчни регистри от времето на Османската империя от района се среща данък „събиране на кестени“.
Дървесината на кестена е толкова здрава, че в село Беласица тръбата на старата воденица от 19 век стои здрава и непокътната вече две столетия, независимо, че преди 100 години по нея денонощно се е спускал леден планински поток.

Получих отговор и на въпроса: защо в Подгорието произвеждат и пият предимно ракия, а само на петдесетина километра в Сандански и Мелник произвеждат и консумират само вино. Отговорът, е че виното е питието на богатите и затова е станало традиция за богатите търговци и винопроизводители в района на Мелник. А за бедните преселници в полите на Беласица е останала утехата от 50-градусовата гроздова, която днес се е превърнала в ароматен двойно препечен еликсир. Наздраве!

Източник: Balkanite.net