Обществената представа за архивите е неясна: често ги бъркат или смесват с библиотеките, понякога архивите се възприемат само като документи, предназначени за вътрешна употреба, до които се достига трудно и които представляват интерес само за историците и изследователите. Това възприятие на обществеността за архивите и институциите, които ги създават не е точно. Архивите са част от културното наследство и източник на информация. Те са неоспоримо доказателство за икономическото, политическото, социалното и културно развитие на човечеството. Важно е да се напомни, че архивите съхраняват документи, създадени, получени и запазени като доказателство и информация на дадена институция или личност, в изпълнение на правни задължения и осъществяване на дейността им.

Българското архивно дело има кратка история в сравнение с вековните традиции и постижения на повечето европейски държави в тази област. По стечение на определени исторически обстоятелства въпросът за системното събиране и опазване на българското национално документално богатство започва да се решава в законодателно и административно отношение много по-късно — едва от началото на 50–те години насам. От 1951 г. насам започва т. нар. организирано развитие на българското архивно дело, което продължава вече 70 години.  Основаването на държавни архиви в България е свързано с издаването на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавния архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. Една година по-късно с Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите и профилът на държавните архиви. От тогава функционира и Държавният архив във Велико Търново. През 1952 г. са комплектувани първите 14 фонда с 2535 архивни единици. След промените в административно-териториалното деление на страната през 1959 г. са отчислени 100 фонда и са предадени на новосъздадените архиви в Габрово, Ловеч и Сливен. През 1993 г. е приет фондовият масив на ОК на БКП, възлизащ на 944 фонда с 32 550 архивни единици.

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви и 9 юни – международния ден на архивиста, е от особено значение да отбележим важността на делото на  всички дарители, които предоставят през годините безвъзмездно ценни документи от лични, семейни или родови архиви. Благодарение на  традицията в дарителството, през годините са комплектувани и съхранени за бъдещите поколения изключително ценни фондове на личности и граждански организации от национално и местно значение.  Постъпилите през последните години личните фондове са богати на документи и снимки. След тях се открояват даренията на Йордан Еленски, доцент, титуляр на дисциплината „История на руския език” и „История на руския книжовен език” и доц. Тодор Дончев Овчаров, дългогодишен преподавател по археология и двама преподаватели от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Интерес представляват и личните архиви на  специалистът по озеленяване и ландшафтна архитектура Георги Петков Калчев, авторът на детска литература Йордан Кушев и управителя на болница „Княз Борис“ във Велико Търново, който е и основател на първото отделение за кожни и венерически болести в североизточна България д-р Гатьо Христов Умников. Известната в музикалните среди в Търново Дочка Михова, учител, музикант и  хоров диригент, която има принос за развитието на музикалното образование и нейния син Калоян Трифонов – музикант даряват лични документи и снимки. 

За втора поредна година празникът се отбелязва в епидемична обстановка. По тази причина дейностите свързани с отбелязването му са белязани от ситуацията в страната. Подготвена е презентация „Електронен достъп до архивна информация“, която има за цел да запознае младите хора с възможностите за достъп до архивните документи посредством електронните платформи на Държавна агенция „Архиви“ и може да се види във Фейсбук страницата на Държавен архив – Велико Търново. Тя е разпространена и сред училищата в областта.  Връчени са грамоти в Категория „Читател на 2020 година“ на гл. асистент д-р Юлия Йорданова Симеонова – преподавател от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, „Заслужил за партньорство и  популяризация на документите на Държавен архив–В.Търново“ - ПХГ „Св.св. Кирил и Методий“ – Велико Търново  и „Най-заслужил за популяризирането на документите на Държавен архив – Велико Търново“ -  Общинско кабелно радио- Велико Търново.

Фондовата наличност на архива към 01.01.2021 г. възлиза на 2382.38 линейни метра, 3722 архивни фонда (3559 учрежденски,  163 лични, 943 от бившия Партиен архив) с общ брой 220 055 архивни единици, 548 частични постъпления и 1688 спомена, уникални документи – 21, особено ценни – 29. Застрахователният фонд се състои от 304 030 кадъра.

В съвременното общество архивната институция е крайният пазител на информация, а тя се създава, за да осигурява управлението на държавата, развитието на науката, културата и защитата на гражданските права и интереси. Архивните теория и практика сега се ориентират към принципите на документалния и архивен мениджмънт в областта на електронното управление, което да отговаря на динамично променящите се очаквания и изисквания за по-ефективно и модерно обслужване на институции и граждани.

Честит празник колеги!

Камелия Михайлова –старши експерт в ОДА –В.Търново

Боряна Маринова –началник на ОДА –В.Търново