Медникарството е занаят за производство на медни съдове. В българските земи се упражнява от древността. Развива се бързо през XIX век, във връзка с разрастването на овцевъдството, абаджийството, бояджийството и домашните потребности на населението. Медникарският занаят е практикуван предимно в градовете. В Пиринския край главни медникарски центрове са градовете Горна Джумая (Благоевград), Петрич и Неврокоп (Гоце Делчев), информират от Общинския исторически музей в Гоце Делчев.

Изработват се съдове за вода – котли (1 до 50 кг), áрании (60 до 100 кг), гюмчета, легени, ибрици; съдове за приготвяне на ястия – тенджери, тигани, тепсии, синии, джезвета, гевгири и др.; съдове за хранене – тасове, сахани, кани, чаши; църковна утвар – дискоси, потири, кръщелни купели и др.; казани – бояджийски, абаджийски, овчарски, за розоварство и ракиджийство.

Българските медникари се изявяват и като творци на богато народно изкуство. Украсата на медните съдове е свързана с формата и предназначението им, с техниката на изработване. Майсторите познават техниката на плоското и релефното изковаване, разяждането с киселина, гравирането с шило и ажурното изрязване. Много медни съдове са с красиви форми и художествено изработени орнаменти – от най-прости линии до сложни композиции от геометрични фигури, растителни мотиви и антропоморфни образи. В украсата на съдовете са включени и надписи, дати, посвещения и нравоучения.

Може да разгледате интересни експонати от постоянната експозиция на Общинския исторически музей – Гоце Делчев.