На 1 октомври православната църква отбелязва големия християнски празник Покров на Пресвета Богородица.
Празникът възниква през Х век, за да се почете явяването на Божията майка в Константинопол.
В църквата във Влахерна, по време на нощното бдение, част от хората видели Богородица, съпровождана от св.Йоан Кръстител, св.Йоан Богослов и други светци. Тя коленичила и останала в молитва дълго време. След това свалила покривалото си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие, но след появата на Богородица опасността отминала.
Този ден бил обявен за празник на Божията майка, на който вярващите изказвали своята признателност за безкрайната милост на Пресвета Богородица и закрила.
Нарекли деня Покров Богородичен.
Покров идва от покривало - наметалото, с което Дева Мария покрила хората в храма и ги спасила.

****************************

Житие на св. апостол Ананий

Св. апостол Ананий бил един от Седемдесетте Христови ученици. Служил като епископ в град Дамаск, Сирия.

След чудесното обръщение край Дамаск на Савел – бъдещия велик проповедник на народите св. апостол Павел – Господ изпратил Ананий при него с думите:

- Стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Юродова къща един тарсянин на име Савел. Ето, той се моли...

Ананий отговорил:

- Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. Той и тук има власт да върже всички, които призовават Твоето име.

Господ обяснил на Ананий:

- Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа колко трябва той да пострада за Моето име...

Ананий отишъл на улица Права, влязъл в къщата и намерил невиждащия Савел. Възложил върху него ръце и казал:

- Брате Савле! Господ Иисус Христос, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледнеш и да се изпълниш с Дух Свети.

Изведнъж като че люспи паднали от очите на Савел. Той веднага прогледнал, приел свето Кръщение от апостол Ананий и станал, по думите на св. Йоан Златоуст, “от вълк – агне, от трънак – лозе, от плевел – пшеница, от враг – приятел, от богохулник - богослов".

Изтощен от тридневния строг пост, Савел приел храна от ръцете на св. апостол Ананий и се подкрепил.

От Дамаск св. Ананий често ходел из близки и далечни градове и села на мисионерска проповед.

Когато проповядвал словото Божие в град Елевтерпол, управителят Лукиан наредил да го хванат и заставят да принесе жертва на идолите. Той претърпял големи мъчения, при които дръзновено изповядвал името Божие. Мъчителите го извели извън града и го убили с камъни.

Християни пренесли и погребали тялото му в Дамаск.
******************************

Житие на свети Роман Сладкопевец

Преподобни Роман живял през петия и през първите десет години на шестия век. Той бил клисар в цариградската църква "Св. София”. Бил неграмотен, но се отличавал с добродетелен живот и с ревност към Църквата.

Цариградският патриарх Евтимий го обикнал за кротостта и благочестието му. На това завидели някои църковни служители. Присмивали му се, че бил неук. Казвали му, че щом не знае да чете, няма право да служи заедно с тях.

За да го огорчат още повече, те направили опит да го изложат. На тържествената вечерня срещу Рождество Христово, в присъствието на императорското семейство и на огромно множество богомолци, те завели Роман в средата на храма и му дали богослужебна книга да чете. Роман нищо не можал да прочете. Засрамил се.

Св. Роман Сладкопевец получава дара на псалмопеенето от Божията Майка. След службата той останал сам в просторния храм. Застанал на колене пред иконата на св. Богородица, молел се и плакал дълго. Късно през нощта, уморен от дългата и пламенна молитва, задрямал. Насън му се явила Божията Майка и му дала свитък. Заповядала му да го изяде. Пробудил се, изпълнен с неизказана радост. Почувствал, че разбрал Свещеното Писание и че душата му е пълна с дълбока мъдрост. Със сълзи на очи благодарил на своята небесна Учителка.

Рано на другия ден с весело сърце той отишъл в храма. По време на светата Литургия, която църковните служители трябвало подред да пеят, той застанал на средата и със сладък глас запял:

"Днес Дева ражда Свръхестествения
и земята поднася пещера на Непристъпния.
Ангели с пастири славословят,
а мъдреци със звездата пътешестват,
защото заради нас се роди Отроче младо – Предвечния Бог!”

Патриархът с почуда слушал песента. Когато Роман престанал да пее, извикал го при себе си и го запитал откъде е научил тая дивна песен. Роман разказал как го просветила небесната Учителка.

Църковните служители се засрамили от своята постъпка и поискали прошка. Патриархът ръкоположил Роман за дякон. И той почнал да учи тия, които по-рано го укорявали в невежество.

Св. Роман написал много кондаци, които и сега се пеят в църква. В 510 г. той починал в дълбока старост.

Светата Църква го възхвалява, като го нарича "сладкогласен”. Тя му пее:

"Романе премъдри, като си се украсил от младини с божествените добродетели на Духа, станал си пречестно украшение на Христовата църква. Блажени, с пение ти си я украсил прекрасно!”

"С мъдри учения и прекрасни песнопения ти обилно храниш мислите ни и ни изпълваш с божествена сладост, Романе сладкогласни!"
*********************************

Житие на св. Йоан Кукузел

Този знаменит певец и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесетия век. Той е по произход българин. Родил се в град Дирахия /днес Дурацо/.

Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил големи дарования.

Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец при своя двор.

Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”.

Отегчен от суетата на столицата, тайно от императора, Йоан заминал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели като непознат прост човек и го назначили за пастир. По-късно, като узнали неговото изключително дарование, постригали го в монашество.

Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир.

Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.

Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост.

Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.

Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров.

Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.