На 7 септември 1964 г. край Габрово е открит Архитектурно-етнографският музей „Етър”. Той е първият по рода си музей на открито в България.

Комплексът представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство. Там се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра.

Изграждането му започва през 1963 г. под ръководството и по проект на Лазар Донков. Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, а по-късно са изградени и другите обекти. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода - реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания.

През 1967 г. е обявен за народен етнографски парк. През 1971 г. е обявен за паметник на културата.