Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел, които се нланяли на езическия бог Ваал. Разгневен от нежеланието им да спазват заповедите на истинския Бог, светецът опитвал да им посочи правилния път чрез заплаха от суша и глад, чрез чудеса и усърдни проповеди.

Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. Ето защо когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Повсеместно българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии - градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно - бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.