В България има 3 национални и 11 природни парка

На 28 май отбелязваме деня на парковете в България. Той е определен през 1999 г. от Министерството на околната среда и водите. Националните и природни паркове се обявяват с цел да се защитят области със специфична биологична, естетична и културна стойност. Защитените територии в България заемат 4,95% от площта й. Средно за света този процент е около 5,19%.
В България има 3 национални и 11 природни парка. Те са Национален парк Пирин, Национален парк Рила, Национален парк Централен Балкан, Природен парк Беласица, Природен парк Българка, Природен парк Витоша, Природен парк Врачански балкан, Природен парк Златни пясъци, Природен парк Персина, Природен парк Рилски манастир, Природен парк Русенски лом, Природен парк Сините камъни, Природен парк Странджа, Природен парк Шуменско плато.

Итформацията за тях е обобщена от WWF:
1. Природен парк Витоша
Година на обявяване: 1934
Площ: 27 079 ха
Най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша. Няма европейска столица в такава непосредствена близост с планина. Ето защо виенският учен Хохщетер, посетил България през ХІХ век, възкликва: „София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий”.
Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи.
Природен парк Витоша е най-посещаваната защитена територия в България – до 3,5 милиона души годишно.
2. Природен парк Врачански Балкан
Година на обявяване: 1989
Площ: 28 844 ха
На територията на парка са разположени най-високите варовикови скали на Балканския полуостров (природна забележителност „Вратцата”), които със своите 400-метрови отвеси предлагат силни преживявания на скалните катерачи. Заради карста в природния парк се намират над 500 пещери. „Леденика” е първата благоустроена пещера в България.
Обширните букови гори и субалпийски тревни съобщества са характерни за парковата територия. Сред многобройните паметници на културата се откроява Черепишкият манастир „Успение Богородично” със забележителни стенописи от ХІV век. Той е и един от най-старите в България.
3. Природен парк Златни пясъци
Година на на обявяване: 1943
Площ: 1 321 ха
Паркът е разположен на 17 км северно от Варна. Естествените широколистни масиви следват крайбрежната линия и обграждат курортен комплекс „Златни пясъци”.
Двестагодишният чинар със своите 23 метра височина и 4-метрова обиколка на ствола впечатлява туристите. В югозападната част на парка се намира „Аладжа манастир” – средновековен скален манастир от 14 век, чиито помещения са издълбани във високата 40-метрова отвесна варовикова скала.
4. Природен парк Персина
Година на обявяване: 2000
Площ: 21 762 ха
Природен парк Персина е от най-младите български паркове. Идеята е да се съхранят и възстановят крайдунавски влажни зони, уникални за България. От 2002 г. част от парка е обявена за Рамсарско място.
Най-голямото му богатство са птиците, а заливните гори и блатата са от голямо значение за размножаването им. Над 30 са археологическите обекти на територията на парка, които свидетелстват за пребиваването на траки и римляни по тези земи.
5. Природен парк Рилски манастир
Година обявяване: 2000
Площ: 25 020 ха
Природен парк Рилски манастир и Национален парк Рила образуват единственият в България природен комплекс от две големи защитени територии. Горите, високопланинските ливади и езера, алпийските местности, разнообразните релефни форми и високите върхове – това е обликът на природния парк.
Той носи името на най-скъпия за българите храм-светиня, важно средище за православните християни – манастирът „Св. Иван Рилски” (Х век). Скътан в пазвите на най-високата планина в България – Рила, манастирът е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Над половин милион са посетителите от цял свят всяка година.
6. Природен парк Русенски Лом
Година на обявяване: 1970
Площ: 3 408 ха
Природен парк Русенски Лом обхваща долината на едноименната река и нейните притоци, които хилядолетия наред са извайвали скалните отвеси на каньоните. Заради специфичния си микроклимат, скални образувания и влажни зони природният парк е своеобразна смесица от видове с различен произход – средноевропейски, сибирски и субсредиземноморски.
Най-популярният сред множеството скални манастири, изсечени високо в скалите, е манастирът „Св. Архангел Михаил” , чиито стенописи, датиращи от ХІІІ в. са включени в листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка е бил разположен и средновековният град Червен, който през Второто българско царство (ХІІ – ХІV в.) е бил важен военен, административен, духовен и културен център.
7. Природен парк Сините камъни
Година на обявяване: 1980
Площ: 12 499 ха
Разположен сред южните склонове на Източна Стара планина, този красив балкански кът със своите сиво-сини и виолетови скални зъбери е дал подслон множество тракийско-илирийски племена още в новокаменната епоха. Тук могат да се видят останките от древни крепости, манастири и пътища. Археологическият резерват „Туида” е римска крепост от ІІІ – V век.
От 24-те манастира по поречието на река Манастирска, строени през ХІІІ – ХІV век, са оцелели руините само на един от тях. Богатата история, дивата природа и специфичните пейзажи привличат изключително много туристи.
8. Природен парк Странджа
Година на обявяване: 1995
Площ: 116 136 ха
Това е най-голямата защитена територия в България. Природният парк е разположен в най-югоизточната част на страната и обхваща централната българска част на планината Странджа. Посетителите откриват безбрежно зелено море от заоблените хребети, покрити с гора.
В с. Българи в деня на Св.Св. Константин и Елена в началото на юни се провежда уникален за България и Европа религиозен празник – нестинарството (ритуален танц върху жарава с икона пред гърдите). Хилядолетия наред Странджа е била царство на древната тракийска култура, за което свидетелстват множеството гробници, жертвеници, каменни плочи и статуи, пръснати навсякъде из планината.
Село Бръшлян е архитектурно-исторически резерват, съхранил автентични странджански къщи от ХVІІ – ХІХ век.
9. Природен парк Шуменско плато
Година на обявяване: 1980
Площ: 3 896 ха
Шуменското плато е най-високото в Северна България. Почти целият природен парк е зает от гори, а откритите части представляват пъстра мозайка от треви и храсти. Типичният карстов релеф е представен от разнообразни повърхностни и подземни форми. Известни са над 60 пещери, като най-атрактивна сред тях е пещерата „Бисерна” – двуетажна, с дължина на галериите около три километра.
Естествено укрепено и защитено, платото е било населявано от дълбока древност. Открити са останки от няколко тракийски селища, датирани от ІV – ІІ в.пр.н.е., а склоновете му са запазили скални манастири, църкви и монашески килии.
Най-представителният исторически обект е Шуменската крепост, просъществувала близо 3000 години.
10. Природен парк Българка
Година на обявяване: 2002
Площ: 21 772 ха
Природен парк Българка е разположен в северните склонове на централната част на Стара планина. Той включва разнообразен ландшафт: същинска планина, речни долини, хълмове и билни заравнености.
Оттук са минавали важни стратегически пътища, свързващи севера с юга, като билото на Стара планина се е смятало за естествена граница. Това определя и богатото историческо наследство в този район.
Уникален за Югоизточна Европа е етнографският парк-музей на открито Етъра. Калдъръмените улички, каменните чешми, тътенът на мелниците, газовите лампи, часовниковата кула и старите къщи давта представа за българското занаятчийство отпреди 150 години.
В природния парк попада и част от Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” – паметник-светиня за българите. Тук по време на руско–турската война (1877-1878) се е разиграла една от най-решителните битки, донесла свободата на България след петвековно османско иго.
11. Природен парк Беласица
Година на обявяване: 2007
Площ: 11 732 ха
Природен парк Беласица е най-новият в България. Планината се намира на територията на още две държави освен нашата – на Гърция и Македония. Гледана от север или юг, Беласица се издига внушително.
Флората на Беласица е съставена от близо 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. Голямото богатство са широколистните гори и особено питомният кестен, който расте предимно на север от главното било.
Допреди десетина година планината беше почти непозната заради трудния разрешителен режим за посещение. От 2001 г. насам през месец август се организира международен туристически поход за изкачването на връх Тумба под мотото „Балкани без граници“. Макар и не най-високия в Беласица, върхът се издига едновременно в три държави.