22 септември 1908 г. е бележита дата в новата българска история

22 септември 1908 г. е бележита дата в новата българска история, едно от най-дръзките и достойни събития в развитието на българската държава. То е категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа.
Пътят към българската независимост е бавен и продължителен. Събитието е пряко свързано с усилията на българските правителства да ликвидират тежките клаузи на Берлинския договор, които затрудняват икономическото, политическото и дипломатическото развитие на младото българско Княжество, като васално на Османската империя. Министър- председателят Александър Малинов съставя текста на манифеста за обявяване на Независимостта, който е приет от княза и прочетен тържествено в църквата „Св. 40 Мъченици” в Търново на 22 септември 1908 г. Актът е приет враждебно то европейските и балканските държави. Но след финансова компенсация, Османската империя признава Независимостта на България на 9 януари 1909 г.
Актът на Независимостта издига България на по-високо равнище в европейската политическа и дипломатическа сцена. Създават се предпоставки за икономически просперитет на младото българско княжество.
(На снимката: Възпоменателен кръст за Независимостта на България 1908 година. Отличието е давано на всички генерали, офицери, подофицери и юнкери, които се намират на военна служба към датата на обявяване на Независимостта, както и на бивши поборници за свободата на България. Кръстът за независимостта е принадлежал на опълченеца Георги Багашев. Фонд - РИМ – Благоевград)