Дългогодишен ръководител е на Националния литературен салон "Старинният файтон”

Напусна ни поетът Велин Георгиев (21.ХІ.1935 – 14.V.2019).

Роден е на 21 ноември 1933 година в горноджумайското село Крупник. Завършва журналистика и работи в различни медии - вестник „Патриот“, „Звезда“ - Кюстендил, „Пиринско дело“ - Благоевград, Радио Благоевград, Радио София, списание „Съвременен показател“ и други. Георгиев пише поезия и публицистика, както и стихове за деца. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. В 1994 година създава и ръководи Националния литературен салон „Старинният файтон“. В 2002 година получава наградата „Георги Братанов“.

Творчество: „Тук съм“ (1972), „Присъствена книга“, „Душа на кръста“ (1994), „Птичка божия“ (1995), "Кръчма“ (1995), „Път на мравката“ (стихове за деца, 1996), „Баладично завръщане“ (1997), „Живот с неродена“ (1998), „Не“ (1998), „Адски камък“ (1999), „Файтонът с пегасите“ (2000), „Видовден“ (2001), „Шок“ (2002), „Акт“ (2003), „Атавизъм. Следописи“ (2003), „Белязано дърво“ (избрана лирика, 2003), „Черна кутия“ (2005), „Анонимно човечество“ (2007), „Небесна колесница“ (2007), „Обърнати върхове“ (2008), „Време за апостоли“ (2008), „Песни от човека“ (2008), „Файтонът и неговите пеещи щурци“ (2009), „Часът на единака“ (2011), "Вкусът на болката (2016), "Живак от счупен термометър" (2017), "Висока цена" (2018).

Негови поетични и публицистични творби са превеждани на чужди езици.
Носител е на наши и чуждестранни награди за литература.

Поклон пред светлата му памет!