Национален парк „Рила“ е най-големият от трите национални парка на територията на България. Обявен е на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 046 хектара в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел запазване на комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им биоразнообразие, природни местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата.
От територията на парка извират едни от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Марица, Искър и Места. Паркът се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени над 120 естествени езера, повечето с ледников произход. На територията на парка се намират четири резервата – „Парангалица”, „Централен Рилски резерват“, „Ибър“ и „Скакавица“.