Приключи третият етап от археологическото проучване

Приключи третият етап от археологическото проучване на Куршум джамия, която се намира в центъра на Карлово. Всички етапи на проучванията са изцяло финансирани от община Карлово и се провеждат под ръководството на професор Маргарита Ваклинова и екип от специалисти към НАИМ-БАН.
Според надписа върху плоча над входа, известната като Куршум или Коршун джамия в центъра на Карлово е изградена през 1485/86 г. „...с помощта на Бога и военоначалника му Али, син на Карлъ, възпитател на султан Джем син на султан Мохамед, син на султан Мурад-хан..”, който десет години по-късно по времето на султан Баязид ІІ (1481-1512) превръща част от мюлка си във вакъфски имот (Вакъфнаме от 15 април 1496 г., издадено в гр.Коня), с който да се издържа и управлява имотът в полза на джамията.
Сградата е от типа на т.нар. ”султански джамии”. На северната стена е входът в центъра, с още запазени части от стенописи и плочата с надпис за построяването и източно от него друг, по-малък засводен вход. Западно от централния вход, под портика, е имало водоизточник за извършване на ритуалното измиване (абдест) – днес следи от него няма. Останки от стенописи има по долната част на стената, като са рамкирани с тъмен цвят, червени пана на цокъл.
Елементите в архитектурата на този тип сгради е много характерен и по нашите земи е познат от Ески джамия в Ямбол и Джумая джамия в Пловдив от ХV в., Фатих Мехмед джамия в Кюстендил и Баня баши джамия в София от ХVІ в., които са от същия архитектурен тип.
При археологическите проучвания през 2015 и 2018 г. са предприети редица стъпки, свързани с геодезическото и архитектурно заснемане на обекта, прилагането на обща план-квадратна мрежа при проучванията и изготвянето на общ план на разкритите археологически структури. Съществен принос е и работата, свързана с установяването на страграфията и точната хронология на обекта. Направените наблюдения по време на разкопките доказват съществуването на два етапа на обитаване преди построяването на джамията. Първият е свързан с периода от ІV в. пр. Хр, което се доказва от откритите фрагменти от груба работена на ръка керамика – части от голям съд и сребърна монета на Аполония Понтика.
Следващият период е датиран в ХІІІ в. с монети (коруби), латински имитации и фрагменти от керамични трапезни съдове, характерни за тази епоха.
При разкопките от 2018 г. са регистрирани и проучени две ями и малка пещ, вероятно принадлежала на жилищно помещение, от което не са запазени останки.