4500 автомобила на Бъндеришка поляна замърсяват Пирин хиляди пъти повече, отколкото втори кабинков лифт

Още през мандата на кабинета „Борисов 2” – туризмът беше поставен на приоритетна основа, като се създаде Министерство на туризма. Днес се радваме на втора поредна рекордна година за БГ-туризма. Близо девет милиона чуждестранни посетители, това е ръст от 7,6 % на годишна база и приход от над 6,5 милиарда лева по данни на БНБ за първите 11 месеца на миналата година. Със съобщаването на тези данни започна разговора си с Клара Маринова в ефира на радио „К2“ народният представител от ГЕРБ-Благоевград и областен координатор на партията Даниела Савеклиева.

„Онзи ден (13 февруари – бел. авт.) в София се състоя министерска конференция на високо ниво „Туризъм и икономически растеж”. В нея взеха участие министрите на туризма от страните членки на Европейския съюз. Основната тема на неформалната среща беше създаването на Европейски туристически фонд. Той ще насърчава устойчивото развитие на отрасъла и ще съдейства за решаване на възникващите проблеми - финансиране, кадрово обезпечаване, създаване на съвместни проекти. Това е един форум на изключително високо ниво, в който имах честта да взема участие. Присъстваха: Елжбета Бенковска, еврокомисар по Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия; Зураб Пололикашвили, генерален секретар на Световната организация по туризъм към ООН; европейски министри; делегати от 30 страни. Бе обсъдено предложението на министъра на туризма Николина Ангелкова – да се създаде софийска карта на 100-те европейски туристически обекта. Целта е тя да бъде допълнителен генератор на интерес на туристите към Европа и да привлече повече посетители към Стария континент от по-далечни дестинации, като Япония, САЩ, Индия, Китай. Идеята е, на основата на българския опит, с успеха на нашата карта на 100-те национални туристически обекта, тя да стане вече европейска. По данни на Европейската туристическа комисия – през 2017 г. международните туристически  пътувания в Европа са  671 милиона и са се увеличили с 8,4 на 100, в сравнение с година по-рано. Туризмът в Европа, за миналата година, е реализирал приходи повече от 2016 година. Те са били повече от 440 милиарда долара. В Европа туризмът осигурява 12% от европейските работни места. България заема едно челно място като атрактивна туристическа дестинация както за зимен, така и за летен туризъм. Последните години бележим сериозен ръст!”, анализира родената през 1974 г. в Благоевград депутатка.

„Много често се поставя големият въпрос – туризъм и икономика или зелени зони, зони за запазване на природната среда. Трябва ли да се противопоставят тези две теми или те могат да съжителстват и да си сътрудничат?”, попита водещата Клара Маринова. „Естествено, че могат да си сътрудничат, да съжителстват. Това води до по-висок икономически растеж. Разбирам, че визирате „дебата” за Банско. Казвам „дебата” в кавички, защото реално такъв не се води, защото така наречените „зелени” нямат аргументи, с които да оборят тезата, че ние трябва да развиваме зимния туризъм. Няма по-екологичен транспорт от въжената линия. Банско вече няколко години е рекордьор по домакинства на световни купи по ски. Той е курорт номер едно на световните ски награди за пета поредна година, като се нарежда сред 25-те зимни топ-дестинации на планетата. Брюксел му присъди званието Европейски град на спорта и въпреки големите опашки, които виждаме всички по телевизията, чакат хората за лифта – все повече туристи, и то чужденци, идват тук. Имаме невероятна природа, съхранили сме я, не сме направили нищо, което да наруши екоравновесието освен факта, че например в Банско за един уикенд кметът беше сложил да се броят колите, които извозват туристите директно до Бъндеришка поляна, за да не чакат на кабинковия лифт. Бяха над 4500 автомобила – това замърсява околната среда хиляди пъти повече. Всъщност най-екологичният транспорт е кабинковата линия. Друго нещо, за което еколозите не говорят – къде бяха те, когато Пирин се запали. Там загинаха много животински видове. Бяха изпепелени огромни площи гори, защо не бяха там. Всичко това води до един извод, че зад това прозират други интереси”, аргументира се Даниела Савеклиева, завършила специалност "Начална педагогика" в Югозападния университет – „Неофит Рилски”.

„Без да вземам страна, защото не ми е и работа да вземам страна, искам да попитам – напоследък много често се споменава за „зелен рекет”. Има ли „зелен рекет” в България?”, попита водещата Клара Маринова. „Такова е усещането. Защо никой не пита тези екоорганизации откъде получават средствата си и защо тяхната дейност като еколози не е насочена директно към опазване на околната среда, директни мерки, на място, в застрашени райони. Всъщност медийните изяви са в пъти повече. Това е сериозен въпрос и аз мисля, че точно вие, медиите, би трябвало да го разнищите и аз се радвам, че вие сте една от медиите, които периодично поставя тази тема на дневен ред.”, заяви магистърът по "Счетоводство и контрол" от Югозападният университет „Неофит Рилски”.

„Няма как, защото това е тема, от която зависят много проблеми в нашето общество в държавата ни, защото ние искаме да бъдем туристическа държава, ние искаме нашата икономика плътно да отговаря на интересите на една туристическа държава, в същото време се опитваме, по някакъв паралелен начин, да спираме туризма!”, констатира водещата Клара Маринова. „Така е. От години ние, като народни представители, сме поели ангажимента за по-бързото изграждане на газопровод „Симитли – Разлог”. Знаете, че планинските селища се отопляват предимно на дърва и въглища, което също е един от замърсителите на въздуха. Защо не поемат тази тема и заедно да работим за нея. Това решение касае изграждането на съоръжение „Втори кабинков лифт”. Няма да има хотели, ресторанти, какво ли не още. За съжаление много хора се подвеждат от изкривения дебат и казват „Спасете Пирин!”. Държавата полага огромни усилия да запази природата. Неслучайно имаме природни паркове. Всичко това е на база нормативна уредба и закони, които строго се спазват. Всъщност тези природни паркове и тяхната администрация са тези, които залагат всяка година огромни терени, за да се засаждат нови дървета. Това просто хората не го знаят и не разбират, че всъщност се полагат усилия да се запази Пирин, да се запази гората”, беше категорична  Даниела Савеклиева, работила като мениджър в Юнионбанк.

„Понеже си говорим за запазването на околната среда, не само в Пирин и Пиринско много остро се поставя въпросът напоследък и в по-големите градове, в това число и София и особено за София. Вие виждате, че софиянци излизат на протести в Красно село, в Обеля, в Овча купел. Кажете ми, моля ви, като управляващи, как ще излезете от тази ситуация с горенето на дърва и въглища и разни други отпадъчни материали, които силно замърсяват въздуха на столичния град, пък и не само на столичния град, същите проблеми във Варна, в Русе, в Бургас”, продължи водещата Клара Маринова. „Тук могат да се ползват добрите европейски практики. Бих дала примера с кмета на Благоевград, който в момента е пред финализирането на един проект – в града се монтират едни специални устройства на комините, те улавят тези прахови частици и димът излиза почти безвреден. Има механизми, по които това да се случи, но има и една лична гражданска отговорност. Промяната започва от нас!”, обясни областният координатор на ГЕРБ за област Благоевград.

„Тези два дни – прояви на институционална война между президентството и правителството. Днес Румен Радев, президентът, задава въпроси на премиера Бойко Борисов. Впоследствие министър-председателят му отговаря на въпросите. Защо, какво провокира тези битки между институциите в България и не страда ли държавата и обществото от тях?”,  в заключение попита водещата Клара Маринова. „Много е лесно, когато си в началото на пътя и все още нищо не си постигнал, да критикуваш тези, които работят ежедневно, тези, чиито усилия се оценят не само в България и на европейско, и на световно ниво. Да имаш забележки към работещите, към тези, които създават добавена стойност към всичко, което правят. Винаги е нормално една градивна критика, критика с аргументи и с предложения как може да стане добре. Критиката, заради самото критикарстване, не върши работа никому. Ролята на президентската институция е обединителна, не разединителна. Усилията трябва да бъдат и от двете страни. Аз виждам в лицето и на премиера, и на правителството една прозрачност, една силна амбиция, за да се свърши всичко, което сме обещали на хората”, категорична бе Савеклиева.