Едновременно революционер и поет, Пейо Яворов умело съчетава римите с дълга към отечеството. Той оставя светла диря в национално-освободителните борби на Пиринския край срещу турското господство. Яворов е един от съратниците на Гоце Делчев, четник и активен участник в Балканската война, която носи освобождение на Пиринско от отоманското робство. Творчеството и поезията му са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Едно от големите е решението на баща му да прекрати неговото образование. Това обаче не повлиява на факта, че Яворов е един от най-добрите поети на България. Сред най-известните му стихотворения са „Две хубави очи”, „Песен на песента ми”, „Две души”, „Бежанци” , „Хайдушки копнения (Спомени от Македония 1902-1903) и още много други. Освен поезия, Яворов пише драми и статии.