Жителите събраха пред бюст-паметника на Христо Ботев в мемориалния парк

Навършват се 170 години от рождението на Христо Ботев. Един от най-великите български поети и революционери е роден на 6 януари 1848 в Калофер.
Жители на Симитли, признателни потомци на великите българи, се събраха пред бюст-паметника на Христо Ботев в мемориалния парк в центъра на града, за да отбележат 170-тата годишнина от рождението на великия революционер, съобщиха от Общината. Шествието бе водено от  кмета на община Симитли Апостол Апостолов и председателя на oбщински съвет Владимир Христов, родолюбци, ученици в СУ „Св. Св. Кирил и Методий” Симитли., служители на общинска администрация, общественици. Официалната церемония започна с исторически преглед за живота и борбата на Ботев и рецитал. Венци и цветя на признателност положиха пред паметника на Ботев от ръководството на община Симитли и гимназията.
Кой е Ботев? Христо Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело. Роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град,известно време живее заедно с Левски.През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме".През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.