Фотодерматозите са няколко, имат и различни степени на поражение

При прекомерно слънчево облъчване се получават различни отрицателни (патологични) явления в човешката кожа и някои от тях са сериозни състояния, дори заболявания. Наричат се фотодерматози, познати като “слънчеви изгаряния”. Те нямат нищо общо с изгарянията от горещ предмет, различават се съществено и от прегряването на организма през горещите слънчеви дни, т.нар. “топлинен удар”. Фотодерматозите се получават не от горещината, а от лъчите, които се поглъщат от кожата, конкретно ултравиолетовите лъчи. И тъй като основен източник на УВЛ е слънцето, ги разглеждаме като слънчеви поражения на кожата.

Фотодерматозите са няколко, имат и различни степени на поражение – като започнем от по-невинното зачервяване след облъчване на неподготвена кожа, минем през слънчево изгаряне и стигнем до фототоксичния и фотоалергичния дерматит. Последният за щастие се среща рядко, а за фототоксичния е необходимо преди слънчевото облъчване да е имало контакт или поглъщане на определени химични вещества, които взаимодействат със светлината (поглъщат лъчи с определена дължина на вълната) и после отделят токсични радикали или свободен кислород, които и двете увреждат кожата. При продължително излагане на слънчева светлина, дори с по-малки дози на облъчването, могат да се развият други болести, най-тежката от които e кожният рак. Най-честите неприятни последствия са слънчевият еритем (зачервяване на кожата от слънцето) и слънчевото изгаряне.

Нека припомним, че има силна зависимост на последствията от облъчване както от вида лъчи, така и от вида кожа. УВ лъчи се делят условно на дълги (А лъчи) 400-315 нм, средни (В лъчи) 315-280 нм и къси (С лъчи) 280-100 нм и по-малко. По- късите лъчи се разпространяват само във вакуум, т.е. те не ни интересуват, другите С лъчи се поглъщат от озона, но много малка част могат да проникнат, особено в участъците с „озонова дупка”; всъщност основните патологични последици са от В-лъчите и А-лъчите на ултравиолетовия спектър.

Видовете кожи се делят на 5 фенотипа – I (естествено русите, крайно-русите хора), II, …. до V тип (чернокожите). Но и 5-те типа могат да получат слънчеви изгаряния; разбира се, при еднакво облъчване повече ще пострадат по-светлите (I и II тип кожи). Обяснението е, че веществото меланин, което оцветява т.е. потъмнява кожата, играе защитна роля. Затова светлите хора, които нямат много меланин изгарят повече. Затова и се получава добиването на „тен” – натрупва се меланин, което всъщност е защитна кожна реакция.

Колкото до слънчевата еритема: Причинява се от УВЛ (от целия спектър, главно В и А лъчите). На 2-рия до 6-тия час от експозирането на слънчеви лъчи се получава парене, болки, чувство на щипане, а при по-тежки случаи – и общо неразположение. Вече имаме слънчево изгаряне. Прибавят се и главоболие, разтрисане (температурата може да се повиши до 39 градуса), повръщане, могат да се получат и везикуло – булозни обриви (различни по големина мехурчета). Тези симптоми могат да продължат от един до няколко дни, докато слънчевият еритем изчезва за няколко часа.

Лечение:

1. Лишаване от слънчева светлина.

2. Локални средства – от охлаждащи компреси до различни медикаменти.

3. Вътрешни средства – антихистамини, аналгетици, кортикостероиди (в зависимост от клиничната картина).

Профилактика: Тя е по-важна както се предполага, защото ни показва как да се предпазим и да не се стига до лечение.

1. Употреба на фотозащитни средства (с фактор 50+ в началото, после поне над 30), в зависимост от фенотипа кожа.

2. Избягване на интензивното слънцегреене, т.е. от 11 до 16 часа.

3. Познания по въпроса – например това, че УВЛ проникват и през облаците, дори през някои материи на чадърите, това, че пясъкът ги отразява, това че като сме във водата изгаряме по-неусетно, защото водата охлажда, т.е. предпазва от топлината, но не предпазва от лъчите.