Злато в Треклянско е добивано още в римско време

Министерството на енергетиката обяви конкурс за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - злато, в района на кюстендилското село Трекляно, пише kmeta.bg. Разрешителното е за 3 години на територия  от 197,8 кв. км в общините Трекляно, област Кюстендил, и община Земен, област Перник. Обозначени са топографските точки за фиксиране на районите, където ще могат да действат златарите.     

Специалисти по подземни полезни изкопаеми коментират, че злато в Треклянско е добивано още в римско време, дори още са запазени останки от открит рудник при с .Горно Уйно и следи от водните  съоръжения - бара,  прокарани за промиването на благородния метал.

Залежите от злато в Треклянско са огромни - може би най-големите в Европа, но те са на голяма дълбочина, казват геолози. Покойният журналист Петър Селнички от Кюстендил дори беше описал в спомените си къде трябва да се копае, за да се откриват златните залежи. Злато има и поречието на река Струма - към 4 тона разсипно злато, със съдържание 0,17 грама в кубичен метър баластра и речен материал, коментират геолози.

През 2009 год. в Треклянско са правени проучвания за залежи от злато. Тогава не се каза нищо официално за резултатите от проучванията. Прогнозите са в Треклянско, както и в съседния Трън – където предстои референдум,  да започне след време регламентиран добив на злато. Екорисковете от това обаче трябва да се отчитат, предупреждават природозащитници.

"Трябва да се опитаме да спрем това нещо. Този район на България е почти единственият, незасегнат от индустрията. Там, където ще се опитат да копаят- край Горно Уйно, преди век е бил някакъв ужас. Държавата е изселила хората и е започнало залесяване, което е спряло срутищата, пороищата и ерозията на почвата. Вкарат ли машините там- скоро ще могат да снимат и филми за пустинни райони", предупреждава в социалните мрежи известният природозащитник и бивш общинар в Кюстендил инж. Севделин Атанасов.