В Баничан има най-много черкви и щъркели

На пръв поглед Баничан е съвсем обикновено българско село - красиво, китно, с гостоприемни хора, готови да отворят дома си за всеки гостенин. Но всъщност гоцеделчевското селце има невероятна история, а опазването на местните традиции е въпрос на чест за всеки жител, информира Дарик.
Баничан води класацията за най-много църкви на глава от населението у нас. 500-те му жители се радват на пет действащи храма, а в момента събират пари за шести. Тук на всеки електрически стълб и на всеки покрив има щъркелово гнездо. А миналата година в населеното място бе открит единствения у нас приют за уморени магарета. И не само това. Местните пазители на традициите сега са на път да защитят баничанския кромид като уникален сорт не само заради вкусовите му качества, но и заради многобройните му приложения в бита, признава Румяна Джибова, секретар на читалище "Изгрев"
Регистрацията по схемата за географските означения ще гарантира изключително право на стопаните от Баничан за производство в целия ЕС. Това ще увеличи доверието на потребителите в продукта и ще има добър икономически ефект за производителите.
„Отговаряме на всички критерии и наистина можем да се борим с качеството и уникалност“, категорична е Румяна Джибова. Пък и това ще допринесе за съхраняване на традициите в село Баничан, което е известно още със своя фолклор, многобройните щъркелови гнеза и уникалните църкви. Процедурата по сертифицирането на местния зеленчук е дълга, но местните жители са решени да я извървят
Идеята за регистрацията на този уникален сорт възникнала, след като Румяна Джибова и Таня Качарова от читалище „Изгрев“ избродирали карта на село Баничан с шевици, които научили от ръкавите на ризите на местните носии. Уникалната географска карта съдържа всички основни реликви и символи на гоцеделчевското село. Сред пъстрите плетеници са изобразени и местата на нивите с кромид.

Жителите на гоцеделчевското село са категорични, че тук се ражда най-хубавият воден кромид – червен и бял. Той е с уникални вкусови качества – по-мек е, има съвсем лека лютивина, крехък и може да се яде като ябълка. Разбира се, всичко това идва не само от сорта, но и от климатичните и природни дадености на Баничан. Този регион е с най-много слънчеви дни у нас и това е доказано от изследване на НАСА. Освен това тук има и достатъчно вода, тъй като лукът изисква по-обилно поливане. Отглеждането и обработването на зеленчука е изцяло ръчно.