На 12 февруари се навършват 208 години от рождението на гениалния учен

"Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е животът" - това е завещанието на ученият, създал фундаменталната основа на теорията за еволюцията - Чарлз Дарвин.

На 12 февруари се навършват 208 години от рождението на Чарлз Дарвин - естественик и изследовател, един от първите, които идват до заключението и обосновават идеята, че всички видове живи организми са се развили с течение на времето от общи предци. В теорията си, която публикува през 1859 г. в книгата си "Произходът на видовете", като основен механизъм и движеща сила на еволюцията Дарвин определя естествения отбор. По-късно разработва  и теорията на сексуалния подбор. Той прави и едно от първите обобщаващи изследвания за произхода на човека.

Дарвин проявява интерес към аргумента на своя полубратовчед Френсис Галтън (1865 г.), че според статистическия анализ на наследствеността, моралните и умствените качества могат да се наследяват, като по този начин принципите на животновъдството биха могли да се приложат и при хората. В „Произход на човека“ Дарвин отбелязва, че помагайки на слабия да оцелее и има потомство може да доведе до загуба на предимствата от естествения отбор, но същевременно отправя предупреждение, че отказването на помощ би било заплаха към инстинкта за оказване на съчувствие (симпатия), който Дарвин нарича „най-благородната част от нашето естество“. Освен това Дарвин смята, че фактори като образованието може да играят по-голяма роля. Когато Галтън изказва предположението, че публикуваните изследвания могат да насърчат браковете в рамките на една „каста“, съставена от „тези, които са природно надарени“, Дарвин веднага съзира чисто практическите проблеми на такъв подход. Според него „това е единственият възможен, но страхувам се, утопичен план на подход за подобряване на човешкия род“. В крайна сметка, Дарвин се застъпва само за публикуване на значението на наследствеността, като се остави вземането на решение на отделните индивиди.

След смъртта на Дарвин, през 1883 г. Галтън нарича това поле на науката евгеника и полага основите на биометрията. Евгенистичните идеи се развиват значително по времето, когато идеите на Дарвин за естествения отбор преживяват временен упадък поради разцвета на идеите на менделовата генетика. В някои страни като Белгия, Бразилия, Канада, Швеция и Съединените щати биват прокарани закони, насърчаващи насилствената стерилизация. Действията на нацистките евгенистици в Германия дискредитират напълно евгенистичните идеи.
Дарвин е много плодовит автор. Дори без капиталния му труд за еволюцията, неговата репутация би била голяма – като автор на „Пътешествието с Бийгъл“, като геолог, изследвал обстойно Южна Америка и разрешил загадката с образуването на кораловите атоли и като биолог, автор на капиталния труд за ракообразните от инфраклас Cirripedia. Въпреки, че „Произход на видовете“ е определяща в оценките на неговия научен принос, останалите му трудове (някои от които напълно новаторски, като този за движението при растенията) оказват също значително влияние върху научната мисъл.