Традицията повелява всеки сам да откъсне дряновата клонка и да я украси според обичаите

Сурва, Сурваки, Васильовден или Нова година – това са наименованията на празника, с който отбелязваме края на старата и началото на новата година. Още от древността по традиция на този ден хората молят боговете за здраве и плодородие чрез различни обичаи, запазени и до днес.

Православната църква също отбелязва този ден с празнична литургия в памет на св. Василий Велики, откъдето идва и наименованието на празника Васильовден или Василовден.

Обичаите, свързани с празника, са разнообразни в различните райони на България, но основните са сурвакането за здраве и благодатна година и кукерските карнавали за прогонване на злите духове.

Основният обичай е сурвакането.

Изпълнява се до ден-днешен по териториите, населявани от българи. Ритуалът се провежда в първите часове на новата година, като целта му е да се измоли по-добра и успешна година, плодородие и най-вече здраве.

Обичаят се състои в обредно обхождане на съседските къщи от квартала, махалата или цялото селище (ако се изпълнява на село) от група сурвакари, които по традиция са малки момчета или ергени. Влизайки по домовете те сурвакат с ръчно изработени сурвачки стопаните на къщата за здраве и късмет, като изричат специални благословии.

Сурвачката е украсена дрянова клонка. Смята се, че дрянът е символ на здравето и плодородието, тъй като цъфти много рано. Още в студената зима клонките му са отрупани с пъпки. Според поверието това олицетворява младостта и зараждането на живота. Именно заради това се използва дряновото клонче за сурвакане, тъй като най-голямата молитва е в името на плодородната земя.

Клонките на сурвачката се украсяват с усукани разноцветни конци от прежда и вълна, нанизват се пуканки, сушени плодове и зеленчуци, малки кравайчета, платнени панделки и парички. Пуканките олицетворяват зараждането на новия живот, плодовете са символ на плодородието, конците носят здраве, а паричките – благодат в дома.

Желателно е да си направите сурвачката сами, както е според древната традиция. За целта е нужно да се сдобиете с дряново клонче с дължина приблизително 1 метър. Трябва да има много разклонения и колкото се може повече свежи пъпки.

Дебелата част при основата на клончето е удобна за дръжка. Почистете добре ако има стърчащи ръбчета. По-големите разклонения извийте във формата на буква „Ф“ и ги свържете със стъблото на дряновата клонка. По възможност можете да оформите няколко кръга един над друг. Направете няколко наниза с пуканки и сушени плодове, като използвате червените вълнени конци. Цялата сурвачка се увива с тези нанизи.

На по-малките стърчащи клончета привържете малки гевречета. Хлябът символизира топлината и уюта на дома. На върха на сурвачката непременно промушете една паричка. Не е задължително да е истинска. Може да си я направите с по-голям размер, така че да се вижда добре. Използвайте бляскав станиол, например. При украсяването бъдете внимателни да не ороните пъпките на дряна. Те имат важно място в ритуала.

По желание бихте могли да добавите ръчно изработени цветчета от плат или дебела прежда, разноцветни мъниста, бобени зърна, царевица, тиквени семки, чесън и много други. Използвайте въображението си. Можете сами да изберете как точно да доукрасите суровачката!

Ето и едно стихче, с което малките сурвакари да нарекат здраве и плодородие за всички през новата година:

Сурва весела година,

догодина по-весела. Зелен клас на нива,

червена ябълка в градина,

пълна къща със коприна,

живо-здраво догодина, до амина!