Туристите от Кюстендил отново се разходиха до планината Лисец

Туристите от ТД "Осогово" не пропуснаха и тази неделя: разходиха се до планината Лисец и село Церовица. Ето какво сподели за пътешествието на групата Силвия Михова, секретар на дружеството:

"Сигурна съм, че много „градски” хора пазят в себе си спомен за някоя селска къща, спомен за мирис на трева или бумтяща печка, край която са слушали бабините и дядовите приказки. Тези спомени скътваме някъде дълбоко в мислите си, така както скътваме в прашните ракли остарелите вещи, с които все ни е трудно да се разделим завинаги, захвърляйки ги на боклука. Има дни, в които ни се ще да поровим в миналото и просто ей така, без причина, да надзърнем в скрина, за да си спомним...
Едно такова топло чувство и позабравени спомени завладяха мен и туристите от ТД „Осогово“ - Кюстендил, когато посетихме село Церовица – местността Бело каменье. Десетки са сигурно така наречените „обезлюдени” селца, пръснати в различни части на България. Церовица е близо до Кюстендил, само на около двадесет километра. Определено бяхме попаднали на място, като че ли забравено от цивилизацията, но не и от Бога.

Мечтали ли сте за вълнуващо и романтично пътуване, изпълнено с десетки незабравими спомени? Ето това се случи на нас, защото бяхме избрали нашето приключение да започне с пътуване с най-„бързия влак“ в страната – от Кюстендил – до с. Гюешево. Сред многоцветната палитра от топли есенни цветове през прозорците на влака пред очите ни изникваха една по една къщите – малко поразкривени, кирпичени, с дървени порти и тук-там поразрушени дувари... Малкото хора, които виждахме по още сънените спирки, бяха все възрастни отрудени мъже и жени. От дете помня, че хората на село се поздравяват, така е прието, така е човешко, така ме е учила баба... А те отговаряха на поздравите ни с усмивка върху набраздените си лица. Най-човешката усмивка, която съм виждала и която пазя в спомените си от моето детство.
Голяма част от групата нищо не беше чувала за това прелестно място, на което бяхме попаднали. Знаехме, че планината се казва Лисец и пролетта бяхме изкачили нейния първенец връх Връшник, но от срещуположната посока.  След един час пътуване слязохме на спирка Церовица. Първо пресякохме буйната река Бистрица и навлизайки във вековната дъбова гора, разбрахме откъде идва името на селото. Церът е вид дъб, кой преобладаваше помаршрута ни.

Въртейки се на селския мегдан, забелязваме малката табела на кметството и  смесения магазин, в който някога е имало всичко  - от сирене до пирони. В този момент виждаме и развяващ се български трибагреник в един от дворовете.  Много хубава и запазена е и черквата, нали вярата топли и пречиства човешките души! Всяка година до нея правят събор. Посрещат децата и внуците си, пазят живота тук.

Отбихме се и до единствените останали в селото още живи роднини на Катето. Седнали на скована от стари дъски пейка пред отворения вратник на къщичката си, те с радост  се съгласиха да ни разкажат нещичко за родното си място. Посрещнаха ни и споделиха, че за тях днес е истински празник. Такива са селските хора, истински и гостоприемни. Останали са в селото не повече от четиресет човека и всяка година посрещат заедно Новата година в читалището. С гордост ни заведоха до него и ни показаха запазения битов кът, богатата библиотека, много стари снимки и за съжаление празния лекарски кабинет.

Тръгваме си с пълно сърце, сгрята от топлите лъчи на есенното слънце и човешката добрина, която бяхме позабравили. Качихме се във влака с бушуващо от емоции сърце. Всеки от нас потъна в мисли за преживяното.
Ако някой ден имате няколко свободни часа, ако сте загубили или забравили и вие детските си спомени и вярата в доброто, разходете се до Церовица. Насладете се на природата, на къщичките, строени още през ХIХ век и на някоя и друга приказка, подсладена с чашка кафенце или ракийка, наляти от уморените, но здрави ръце на някоя баба или дядо, на някой, като по чудо е останал истински човек", завършва разказа си Силвия Михова, секретар на ТД "Осогово" в Кюстендил.