Той е диригент на Представителния китаро-мандолинен оркестър при читалище "Н.Вапцаров - 1866“ – Благоевград

Петьо Кръстев е диригент на Представителния китаро-мандолинен оркестър при читалище „Н.Вапцаров - 1866“ – Благоевград от 2003г. Той е възпитаник на Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София, специалност „Етномузикология“. Автор е на инструментална, танцова и филмова музика. Той е лауреат на международните фестивали „Македония Фолк“ – 2005, 2006 и 2007г. в Благоевград и „Пирин Фолк“ – Сандански 2007г. Blagoevgrad.utre.bg разговаря с него .

- Г-н Кръстев, как започна съвместната ви работа с читалището?

- С читалището работя още от моите студентски години. Това е може би 1998г., когато се запознах с проф. Кирил Стефанов. Той имаше поръчка за китаро-мандолинния оркестър при читалището и трябваше да направи за него 2-3 пиеси. Покани ме да ги оркестрирам. Това беше моята първа творческа работа с китаро-мандолинния оркестър. Тогава, мисля, се готвеше за турне в Ла Коруня. Беше ми изключително приятно да направя тези пиеси, те са с фолклорно звучене от едни популярни изпълнения на Ансамбъл „Прин“ – музикално-танцовата картина „Биляна“, които после станаха едни от често изпълняваните произведения в репертоара на китаро-мандолинния оркестър.

Няколко години по-късно тогавашният секретар на читалището г-н Цонев ме покани да стана диригент на китаро-мандолинния оркестър. Идея, която приех с голямо удоволствие, тъй като тогава свързвах оркестъра с една типично благоевградска, локална атмосфера, която е много специфична и която винаги ми е допадала и харесвала. В първите си месеци работех съвместно с маестро Щерев, който тогава беше диригент и ми беше много приятно. От една страна чисто музикално предизвикателство беше това, че китаро-мандолинният оркестър изпълнява музика в различни жанрове, от най-различни епохи и в най-различни стилове. От другата страна беше чисто човешкият фактор -  в оркестъра и читалището намерих едни много близки приятели, хора, с които започнах да прекарвам и свободното си време, а и с които до ден днешен ме свързва едно дълбоко приятелство.

- Какво е за вас работата в читалището?

- За мен работата в оркестъра и читалището е свързана винаги с едно приятно изживяване, с един, образно казано, чисто емоционален релакс. Винаги ми е било приятно да пътувам с оркестъра по най-различни поводи в страната и извън нея, тъй като освен коцертните прояви всичките преживявания при пътувянията са били много чудесни. Много съм щастлив, че в момента оркестърът се радва на солидна подкрепа от ръководството на читалището и председателя му г-н Новоселски. Смятам, че това е много важно, тъй като такъв тип дейност, свързана със свирене на инструментална музика, с владеене на инструмент, е много специфична и все по-рядко упражняваща се в съвремието. От тази гледна точка подкрепата на едно такова специофично изкуство, което е малко по-затворен тип по отношение на изпълнители и публика, мисля, че е много важна. Изкуството е част от идентичността на едно населено място, част и от културното му развитие. Смятам , че тази подкрепа е много съществена, защото в съвременното глобално общество това е изява на една локална идентичност, минало, на една история, ако щете, от времето на Благоевград, в което е бил Горна Джумая. Това са първите следосвобожденски години. Знаем, че оркестърът тогава се заражда от хора, които са били запалени по музиката. През годините на социализма читалището се превръща в мащабна институция, чрез която изкуството показва състоянието на обществото, на държавата или образно казано, е предният двор на една къща. От началото на 21 век идват годините, в които сме свидетели на глобализацията на света, и от тази гледна точна такъв тип дейности са свързани с локални култури, локални идентичности - нещо, което е много важно за Благоевград и което трябва да се развива в настоящето и запазва в бъдещето.

- Какви са хората, посветили се на инструменталната музика?

- Общо взето хората, които се занимават с китаро-мандолинния оркестър, с китаро-мандолинна музика, са значително по-малко, но тези, които са в оркестъра, обичат истински това изкуство -  на мандолината, оркестровото изкуство. Щастлив съм, ч в мандолинния орквестър има много млади изпълнители, които продължават по този път.

Китаро-мандолинният оркестър стана инициатор за създаване на един фестивал, сериозно подкрепен от ръководството на читалището - това е „Музика на струните“, чиято основна идея е да се обединяват оркестрите на България, а и оркестри от чужбина в един-два дни, в които свирим заедно и правим концерти. Дори имаше идея за създаване на общ оркестър , който самите изпълнители нарекоха национален мандолинен оркестър. Тази идея тръгна именно от Благоевград и вече 7-8 години е факт и се случва.

- Какво е за вас читалищната институция?

- Най-хубавото на читалището като институция е, че е продукт на българското Възраждане, продукт на българската идея за създаване на национална българска култура. Това са години, когато не сме били национално свободни, но нашият дух е бил обединен от идеята за национална свобода, преминала е през различни епохи и днес, в  епохата на глобализацията, всъщност читалището е тази институцият, която отстоява идентичността ни. От тази гледна точка аз смятам, че то има много важно място в живота на българина и в изграждането на  българската култура, в частност нашето читалище в изграждането на културния и социален живот на Благоевград и на Югозапада.