От плантациите с подземната гъба може да се печели, но след 5 до 10 години труд

Еден нов бизнес бавно набира скорост в България - сред земеделските култури на страната вече са и култивираните трюфели. Неотдавна първата плантация за подземната гъба бе създадена в новозагорското село Дядово, където върху 6 декара земя бяха засадени 430 растения.

"В случая това са фиданки от лешник, чийто корени са заразени с мицела на летен черен трюфел. По каталог добивът от тази култура може да достигне 100-150 кг от хектар, а през тази година цената на един килограм черен трюфел скочи на 200-300 евро. Възможно е обаче фиданките да са от бор, дъб или габър. Сега вече се правят и опити с череша, доказано е само, че трюфелът не вирее върху орех. Така се получава двойна култура - докато трюфелите се развиват под земята, над нея могат да се берат лешници или пък растат дървета, които дават ценен дървен материал". Това обяснява пред "24 часа" Николета Симон, представител на румънска фирма, която предлага разсада.

"Той се приготвя в научноизследователски университет в град Витербо, Италия. Заразените с мицела фиданки са на възраст една година и се доставят в кофички за засаждане. Това не може да се прави само през зимата, защото е студено и няма да се хванат", допълва Симон. Тя смята, че България е особено подходяща за отглеждане на трюфели, защото показателите на почвата отговарят на изискванията на гъбата. Растението не било притенциозно, то вирее добре и върху камениста почва, може и върху необработваеми земи, и върху наклонени площи.

Рискове, разбира се, има, както и при всяка селскостопанска култура. Възможно е насажденията да пострадат както от природни катаклизми, така и от нарушена технология при отглеждането им.

Но внимание - това е земеделие за търпеливи! Изкупната цена на трюфелите е много висока и от тях може да се печели, но гъбите се прибират след 5, 7 или дори 10 години от засаждането на фиданките, предупреждават агрономи. В Италия при промишлено отглеждане на трюфели веднъж прибрали първата реколта след третата година, в Румъния - след четвъртата, но това по-скоро е изключение.

Като компенсация за търпението реколтата от трюфели се събира два пъти на година.

Фирмата се ангажира и с това да намери пазар за продукцията, предимно в Италия и Франция. Цените са пазарни, най-скъпи са белите трюфели, които в промишлени условия виреят само върху дъб. Затова и тези фиданки са най-скъпи - по 40 евро за бройка, лешниците вървят по 24 евро, но се правят отстъпки за количество.

Има и друга особеност - животът на лешниците е около 35 години, докато от дъбовете се очаква да се събират трюфели поне 60 години. Затова и в Румъния, но все още не и у нас, са започнали да залесяват цели гори с фиданки, чийто корени са заразени с мицела на ценната и рядка гъба. Николета Симон смята, че това ще стане скоро и в България, тя определя Странджа като подходящо място за подобен експеримент.

Периодично специалисти от фирмата са задължени и да изследват състава на почвата, върху която са засадени трюфелите. Това се прави по 12 показатели, сред които и анализ на киселинността.

Трюфелите са екологична култура, затова не се пръскат и не се торят, дори и с естествен оборски тор. Трябва да се поливат, най-добре капково. Тук условието да не се ползва вода от питейната мрежа, защото е третирана с хлор. Специалистите препоръчват вода от кладенец и от река, която протича край плантацията.

При засаждането им на дълбочина 25-30 сантиметра фиданките се поливат, след това мястото се третира единствено с варовик. Много е важно през годините тревата наоколо да се коси, а сред фиданките с трюфели да не се засаждат други култури, които пречат на развитието им.

Любопитното е, че под каквото дърво растат, култивираните трюфели придобиват неговият вкус или аромат. Всеизвестно е, че където се появи тази гъба, трева не расте. И това е един от признаците, че реколтата е готова за събиране.

Специалисти казват, че дори и в плантациите е добре това да стана с помощта на обучени кучета. За същата цел се използват и прасета, но при тях вероятността да изядат находката си е голяма и това носи риск от загуби.

Задачата на четириногите е да открият, изровят и донесат трюфелите, които са под земята. У нас, поне засега, кучетата се обучават да намират тези гъби в дивата природа. Един от известните "учители" в това отношение е Христо Иванов от град Елхово. Той обясни за "24 часа", че първоночалните познания едно куче може да получи и за 20 дни, но обучението му на практика продължава няколко години. Най-подходящи за целта били кокершпаньолите и кучетата от породата Лагото ромагноло.

Цената на обучено възрастно куче-гъбар може да стигне и 5 хиляди лева.

"Ловните кучета има своите инстинкти, които в процеса на обучението аз притъпявам за сметка на по-силното обоняние, с помощта на което животните откриват трюфелите под земята. Те ги изравят внимателно и донасят, без да повреждат корените на дърветата, в които растат гъбите. Тези кучета не остават в стойка, както правят ловните, щом докопат дивеча. При моя метод на обучение залагам на храната, в която има и трюфели, за да свикват търсачите с тази миризма. Други колеги за същата цел ползват играчки с миризма на трюфели. Аз задължително давам награда за всяка намерена гъба - храна - може месо, може и гранули", разказва още Христо Иванов."При желание, фирмата, която доставя фиданките, може да осигури и кучета, които да съберат реколтата, но аз препоръчвам всеки стопанин да си обучи свои", казва Николета Симон. Тя е румънка от унгарски произход, но живее постоянно в Царево, където е омъжена. И понеже живее постоянно в България, има поглед върху бизнеса тук. "Мисля, че отглеждането на трюфели има бъдеще в страната, защото европейски субсидии вече могат да се влагат и при тази култура. Засега - чрез програмата "Млад фермер", е забелязала младата жена.