Около 500 души се събраха в една студена октомврийска вечер - без 20 лева, кебапчета и бира на корем

Неотдавна едно събитие успя да обедини близо 70 хиляди души, което "по стар български обичай" доведе до разностранни реакции. Концертът на Слави Трифонов бе хулен от едни и подкрепен от други. Тези, първите, виждаха в очите на другите просто едни "луди", Не виждаха обаче основното. Или по-скоро се правеха, че не го виждат. А именно, че един обикновен концерт може да обедини по толкова мащабен начин българите.

Нещо подобно се случи и в Плевен на 15 октомври. Рекламираното организирано хорово изпълнение на "Кой уши байряка" срещаше както позитивни, така и негативни коментари. Дни преди провеждането на събитието дори се натъкнах на коментара: "Само луди и без работа ще ходят да мръзнат за нещо такова". Не бяха малко и тези, които "прогнозираха", че неповече от 15-20 човека ще са "лудите".

Е, дойде денят за събитието. 15 октомври. Пред плевенската Панорама имаше стълпотворение от млади хора. "Лудите" бяха около 500 на брой. За да пеят "Кой уши байряка", а и не само, бяха се отзовали жителите на Плевен, които са горди с произхода си. Хората, които всячески се стараят, за да опазят този си произход и да осигурят светло бъдеще за своя град.

Събитието бе провокирано като отговор на изпълнението на "Кой уши байряка" на турски език преди няколко седмици, по време на предизборна проява на Движението за права и свободи. Няколко града в България, сред които и Плевен, доказаха, че българският народ се е отърсил от робската си психика да приема и да не смее да се противопоставя.

Около 500 души се събраха в една студена октомврийска вечер - без 20 лева, кебапчета и бира на корем. Да, около 500 плевенчани бяха обхванати от "чутовната лудост" на едно патриотично "пиянство" на един непримирим народ, готов на всичко, за да заяви позициите си и гордо да развее българския трибагреник.

Убеден съм, че отпечатъкът, оставен от подобни събития, е огромен. Той говори за едно пробуждане, едно отърсване. Истината е, че един народ, който от доста години няма привичка да се обединява и да действа задружно, започва да се противопоставя успешно на този си лош навик.

И както пише Иван Вазов в своя роман "Под игото": "Лудите, лудите - те да са живи!”