Костадин Костадинов: Искам градът ми да бъде чист, зелен, красив и спокоен - такъв, какъвто беше в моето детство...

Роден съм през 1979 г. в Аспарухово, на ул. "Перекоп". Като бях малък ми беше интересно откъде идва тов име, обаче никой така и не ми обясни. Чудех се какво означава, докато не се преместихме във Владиславово. Там улиците нямаха имена. Живеехме в бл. 402 и градът, в буквалния смисъл на думата, свършваше зад блока. От другата страна на улицата почваше гората, по-нататък беше Елен дере, а зад него - Аксаково. Владиславово беше прекрасно място - когато си говорехме, ако питаш някой от къде е, той не казваше от кой блок е, а от кое село е. В събота и в неделя магазините затваряха, хората се прибираха по селата си и, не дай Боже, някой да останеше в апартамента си, нямаше с кого две думи да обели навън. Паркингите бяха празни, отвън имаше предимно москвичи, улиците гъмжаха от деца и като почнеше да се мръква, майките излизаха по балконите и викаха с все сила имената на чедата си. Кварталът тихо угасваше в началото на лятото, когато всички дечурлиги бяхме командировани по селата, и се възраждаше в началото на септември с много гюрюлтия и мирис на печени пиперки. Основно гюрюлтията идваше от това, че, докато ни нямаше, циганчетата от съседния блок тип "сандвич" (етаж българи, етаж цигани) бяха завзели детската ни площадка и трябваше да отвоюваме правото си да играем на нея. Още нямаше ромски медиатори да ги убедят да освободят чуждото, та се налагаше просто да ги набием. Такива ми ти работи:)

Ароматът на Варна от моето детство беше смесица от соления бриз, мириса на мокрия асфалт от улиците, които се миеха всяка сутрин, и уханието на червените калии, които бяха засадени по всички булеварди и градинки из центъра. Морската градина беше парк, в който сме прекарвали по цял ден, тръгвайки от Летния театър и стигайки почти до Почивка, без да знаем, че имало историческо ядро, пък другото не било баш Морска градина. Впрочем, откакто разбрах, че паркът имал историческо ядро, се чудя - а другите му части какво са? Модерна периферия? Но както и да е.

Варна беше чист, потънал в зеленина град, в който беше привилегия да се родиш и чест да живееш. Град, с който се гордеехме и който обичахме - както тогава, така и сега.

Сега съм на 36 години. Учих извън Варна, живях извън Варна, живях малко и в София, но винаги се връщах тук. Когато жена ми забременя с второто ни дете, бяхме още в София и това стана причината да се върнем обратно в Кайсиева градина:) Не можех да си представя дъщеря ми да се роди извън Варна, а децата ми да пораснат далеч от морето. Син съм на моряк - просто нямаше как да стане:) Та с две думи казано - не искам много. Искам децата ми да имат това, което имах и аз. Искам да бъдат щастливи и спокойни, както бях и аз. Искам градът ми да бъде чист, зелен, красив и спокоен - такъв, какъвто беше в моето детство. И за това работя всеки ден.