Има светлина в тунела на женския волейбол, но само с една птичка няма да стане, казва бившият треньор на националния отбор

В края на сезона сайтът на Българската федерация по волейбол - volleyball.bg, публикува анализ на женското първенство на бившия национал Димо Тонев. През този сезон „Марица“ (Пловдив) записа исторически златен дубъл. Пловдивчанки спечелиха първо Купа България, а по-късно триумфираха и с титлата в шампионата. Тази седмица „жълтите“ потвърдиха участието си в третия по сила европейски клубен турнир - Купата на претендентите. През цялата кампания момичетата на Иван Петков водеха оспорвана битка с „Левски“ (София). „Сините“ спечелиха редовния сезон в първенството и защитаваха двата си трофея от миналия сезон до последно, но загубиха с 2:3 финала за купата, а във финалния плейоф отстъпиха с 1:2 победи. ЦСКА спечели бронзовите медали, а на четвъртата позиция остана „Казанлък“. „Сливен“ приключи на пето място в крайното класиране, а на последната шеста позиция завърши „Славия“ (София). Ето и какво каза за volleyball.bg Димо Тонев:

За примера „Марица“
- Да се надяваме, че през следващия сезон ще имаме нови отбори в женското първенство. Чувам, че Бургас готвят отбор. Дано Сливен да продължат, но по-важното е да се започне да се работи долу. На ниско ниво и това, което прави „Марица“ дано да действа като заразителен пример преди всичко на хора с възможности, за да създават условия и да могат да се правят състезателки. Да има центрове, в които да има много деца. Примерът е много ясен – „Марица“. Ако има още поне един такъв отбор като „Марица“, защото виждате, че повечето състезателки, които играят и в Казанлък и в Сливен са кадри на тази школа, плюс тези, които си играят в „Марица“. Дано да има повече хора с пари, които да се заразят от този опит на Илия Динков и компания, които създават отлични условия, за да се правят състезателки. Ако не си правим състезателки, Господ няма да ни ги изпрати! Може да се започне и с по-малко пари. Сливен например имат залата. Имат и желанието. Това вече е нещо. Може и с по-малко пари да се почне и с повече ентусиазъм, а ентусиастите свършиха.

За географията на женския волейбол
- От тази гледна точка, като география на волейбола и масовост на спорта има много какво да се желае. Като чисто спортно-техническа страна видяхме хубави двубои през този сезон. „Левски“ с „Марица“, „Левски“ с ЦСКА. На ЦСКА някои от основните им състезателки отидоха да играят навън и според мен тази година не бяха на толкова добро ниво, на което бяха през миналата. Все пак ЦСКА я има школата, но явно не изваждат състезателки. Това е въпросът. Не само да имаш масовост, а от всички тези да извадиш една, две хубави състезателки, което като се работи няма как да не стане.

За битката „Левски“ – „Марица“
- Видяхме хубави мачове. Финалът за Купата ми хареса. Мисля, че първо „Левски“ като потенциал, като хора виждате, че отвън седят едни деца на по 15-16 години и в един момент нямаш даже възможност да направиш смени. Това е една от причините. Нямаш вариативност в състава и възможност за различни тактически системи, които да използваш. „Левски“ играе със седем човека. Дори накрая титулярното им либеро Тодорова излезе в майчинство. Имаха две либера, а тя им даваше доста увереност и кураж, защото беше сигурна на посрещане преди всичко.

„Марица“, който се готви да стане шампион последните 4 години, през този сезон имаше отбор, който да постигне тази цел. Но трудно се става шампион. Млади момичета, които трупаха през това време опит с един и същ треньор, един и същ мениджър, по една и съща методика при подобряване на условията за работа през всяка следваща година. Така че резултатът е виден и явен. Това е пътят, по който трябва да се върви.

За търпението и изчакването на добрите резултати
-Търпението на президента, треньора и не на последно място на състезателките да изчакат момента, в който да станат шампионки, също е много важно. Защото „Марица“ бе готов да спечели титлата и в предни шампионати, но поради една или друга причина губеха или на полуфинал или на финал. Така че да поздравим „Марица“ преди всичко за това, което прави като клуб и всички тези момичета, които със себеотдайност и лишение тренират ежедневно и спечелиха и купата и първото място в шампионата.

За мачовете на „Марица“ в европейските клубни турнири през следващия сезон
- През следващия сезон „Марица“ със сигурност ще влезе в европейските турнири без никакъв опит. Но нека не забравяме, че по време на подготвителните периоди през всички тези години, те участват на много международни турнири. Играят в Турция, Румъния. Срещат се с чужди отбори и имат горе-долу поглед за начина, по който се играе и по който играят другите отбори. Въпросът е колко силни съперници ще срещнат. В първата начална фаза със сигурност противниците им ще бъдат от техния калибър. Тук само ще вмъкна една скоба и ще дам един пример – „Марек“, който в предни години кога по-успешно, кога не толкова и даже с тези млади момчета, които губеха доста от мачовете в Шампионската лига, но се видя, че опитът, който трупат там няма с какво да го замениш. Той е безценен. И се видя, че „Марек“ с един нов отбор и едни млади момчета, натрупали опит в европейските турнир стана шампион при мъжете.

Дай Боже „Марица“ да изиграе повече мачове в Европа през следващия сезон и да влезе в по-горна фаза, където да играе с по-силни отбори. Това ще им даде възможност първо да натрупат опит и второ, някои от състезателките, които вече са достигнали едно ниво и тук в България им става тясно, да ги видят и да отидат да играят в по-силни отбори в чужбина. Това е пътят, защото така ще се освободи място за младите състезателки, които идват отдолу. Защото ако държиш един отбор постоянно, какво ще правят състезателките от тази продуктивна школа. Те няма да бъдат мотивирани да се борят за първия състав, защото ще си казват: „Там няма място.“ Но ако всяка година излизат по една-две състезателки, които да играят навън, това е добре както за тях, така и за клуба. Въобще това е пътят.

За настроенията от изминалия шампионат и бъдещето на женския волейбол
- Мисля, че настроенията от този шампионат са позитивни. Има светлина в тунела на женския волейбол. Но пак казвам, само с една птичка няма да стане. Ще трябва и други клубове, други хора с възможности, ако щеш кметове, защото в мъжкото направление има кметове, които издържат отбори. За една община като Бургас, Варна, Русе, Плевен и други волейболни центрове, да издържа волейболен тим и да отделя едни 100 хиляди лева за това не е нищо. Толкова е издръжката на един женски волейболен отбор.