Където е текло, пак ще тече, припомня професорът

Най-ниските температури през ноември ще бъдат между минус 7 и минус 2 градуса, а най-високите - между 15 и 20. До средата на първото десетдневие над планинските райони ще преобладава слънчево време, а в равнините ще има мъгла или ниска слоеста облачност. Това коментира в интервю за вестник "24 часа" проф. Валери Спиридонов. Според неговата прогноза в периода 6-10 ноември динамиката на атмосферните процеси ще се увеличи. Ще се създаде валежна обстановка, но ще се задържи сравнително топло за сезона. През първата половина от второто десетдневие валежи не се очакват. Температурите ще се повишават. Към 17-18 ноември облачността отново ще се увеличи и на много места ще вали. Температурите ще започнат да се понижават, тенденцията ще продължи и в началото на третото десетдневие. В Северна България и по високите полета дъждът ще премине в сняг. След временно спиране през последните дни на месеца отново се очакват валежи, в по-голямата част от страната - от сняг. За зимата още е трудно да се дават подробности, но засега тенденцията е температурите да са по-високи от средните, както и миналата година, обаче с повече валежи, казва още професорът.

Запитан кои са потенциално най-опасните райони за наводнения, той отговаря: "Въпросът е за хидролози, но поговорката е "Където е текло, пак ще тече". Сухите дерета са се образували през вековете от големи вълни. Може водата в реката едва да мокри коритото, но рискът от прииждане си остава. Често топонимиката на местността показва риска от внезапни наводнения. В имената на реките у нас често има черна или кара, луда, дяволска. Макар че и реки с миролюбиви имена създават риск. Преди години Перловската река заля Двореца на културата. Идеята реката да се покрие и да се направят паркинги отгоре, не е добра. Отдавна се говори за карта на заливните и потенциално опасни райони в страната, които не са малко. Всяка община може бързо да я направи, но много хора си мислят, че по-доходно е да се сменя предназначението на земята и да се издават разрешителни. Като правило в долните течения на реките заливните площи са по-обширни. За намаление на щетите са правени диги и микроязовири. В планинските райони нивото може да се качи рязко, но въпреки това природата е очертала докъде. Винаги има потенциален риск около Дунав. Едно от най-големите наводнения в долното течение на реката става през март 1942 г. Натрупват се ледени блокове около островите Богдан и Сечан, тясното на това място корито се заприщва и прегражда течението. Събралата се водна маса не успява да изтече, връща се и нахлува във Видинската низина."