Работна среща търси нов диалог между родителите и здравните институции

На фона на поредните протести пред Министерството на здравеопазването днес в БАН се проведе работна среща по една от най-наболелите съвременни теми – ваксинопрофилактиката при децата.

В нея участваха представители на Националния център по заразни и паразитни болести, Националния център по обществено здраве и анализи, Държавната агенция за закрила на детето,  лекари, граждани и родители. Представителите на Българския лекарски съюз, на Министерството на здравеопазването и на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари не успяха да се включат в срещата.

Срещата е инициирана като продължение на провела се на 11 април кръгла маса. Тя е организирана от няколко неправителствените организации.

“Ние не сме експерти, повечето от нас не са и лекари, но смятаме, че имаме право да участваме в това, което се случва в България”, заяви в началото на дискусията Петкана Бакалова от името на организаторите.

Скъсаната връзка

През последните няколко години темата за нуждата от ваксини при малките стана много популярна. Докато много хора я поставят под въпрос, експертите обмислят сериозно възможността да отпадне задължителността на ваксинирането, разчитайки, че гражданското общество е един достатъчно информиран субект, способен да вземе сам отговорното решение да се предпази от някои тежки болести.

В същото време не спират да валят сигнали за тежки усложнения и дори смъртни случаи при ваксинирани деца. Поставя се въпросът кой не си е свършил работата – дали компанията производител, дали министерството, което е оставило родителите в затъмнение за страничните ефекти, дали лекарят, който е проявил небрежност при предварителния преглед на детето, или самите родители, които не са дали коректна информация за състоянието му?

От друга страна, налице е и обратният ефект – има регистрирани множество случаи на деца, станали жертва на сериозни болести, тъй като родителите им, от страх от същите онези последствия, са отказали да ги ваксинират.

Причината за разнопосочността на тези опасения е скъсаната връзка между хората и институциите, които трябва да ги защитават. “Няма баланс. Загубено е равновесието. Трябва да се намери нова точка на равновесие между гражданите и институциите”, посочи Бакалова.

Тя допълни, че целта на тази среща е не просто да се назоват проблемите в сферата, но да се проведе конструктивен диалог с потенциални решения. Набелязани са четири основни точки, по които да се работи:

Информираност

За да могат самите родители да имат адекватно участие в съдбата на децата си по отношение на ваксините, те трябва да са напълно наясно със симптоматиката при евентуалните нежелани реакции. И тъй като родителите в общия случай не са медицински лица (а и не са длъжни да бъдат), им е необходим лесен достъп до информация, написана на достатъчно “разбираем език”.

Информационните кампании за ваксинопрофилактиката не са новост в световния здравен опит. В САЩ се издават специални ръководства за родители, в страни като Англия и Франция се разпространяват брошури, написани на неекспертно ниво, за да могат по-лесно да се разпознаят първите симптоми на един т. нар. “страничен ефект”.

Докладване

В момента само личният лекар може да докладва за евентуални странични реакции при ваксинираното дете. А не всички го правят, мотивирани от различни обстоятелства. Има данни, че РЗИ санкционира и натоварва с допълнителна бюрократична отговорност лекарите, които докладват такива симптоми.

При това в такива случаи приемаме по подразбиране, че лекарят си е свършил работата както трябва, а според родителите небрежността е масово явление. “Има райони, в които ваксините се правят в училищата под строй”, казаха от “Алтернатива за здраве”.

Организаторите на срещата поставиха проблема, че с родителите не се споделят по-сериозните нежелани реакции и те не могат да разпознаят симптомите, които са различни от възможните “лека температура и зачервяване”. Освен това, формите за докладване от родителското тяло са ограничени, неефективни и недостъпни.

А ако се позволи на родителите да докладват за всяка странична реакция, която се появи при детето им, подложено на ваксина, това ще свали и част от отговорността върху лекаря.

Обезпечаване на нежеланите реакции

Има предложение в България, както е в много западни държави, да се създадат фондове за обезпечаване на нежеланите реакции. Тъй като се смята, че като процент те са малко, но все пак се случват, изчисленията показват, че такива фондове няма да натежат сериозно на държавния бюджет. Те могат да се финансират и от такси, наложени върху поставянето на ваксините, както е в САЩ.

Принципа на работа на обезпечителните фондове е размерът на обезщетението да се изчислява на база причинно-следственото доказване на нежеланата реакция.

“Обезщетението може да отпадне, ако се спазват указанията на производителя”, смята от друга страна д-р Венцислав Везенков.

Отговорен и информиран избор

Това е основният аргумент да отпадне задължителността на ваксините за най-малките.

“Тук не става дума дали сме “За” или “Против” задължителните ваксини, а за достойнството на човека, който е способен да вземе решение за себе си и за семейството си”, отбеляза Петкана Бакалова.

Тя даде пример с една от областите в Северна Италия, която наброява население от 5 милиона души (почти, колкото у нас), в която ваксините са станали незадължителни, а обхвата им спрямо населението е останал същият – 95%.

От своя страна проф. Тодор Кантарджиев, шеф на НЦЗПБ, заяви, че до голяма степен незадължителността в някои държави се дължи на високата информираност. Той даде за пример Холандия, в която 75% от хората “всяка есен” се редят на опашки за противогрипната ваксина, без някой да ги е задължил да го правят.

По думите му има някои ваксини, които трябва да останат задължителни – например тези срещу рубеола, хепатит, паралич, морбили и дифтерия. “Много повече са усложненията при децата, които не са ваксинирани”, заключи професорът.