Традициите на етническата група мосуо

Днес ще ви представим една колоритна общност, чийто начин на живот ни кара да подложим на неочаквани въпроси представите си за морал, семейство и ред.
В наши дни етническата група мосуо наброява около 40 000 души. Повечето от тях живеят високо в Хималаите, по бреговете на живописното китайско езеро Лугу – недалеч от границата с Тибет.
Ако се разходите призори из някое от селцата край Лугу, съществува голяма вероятност да срещнете неколцина забързани към къщи млади мъже. Те ще изглеждат уморени и в същото време - някак доволни от живота. Предположението ви, че са прекарали нощта с жени, ще бъде вярно. Но не и предположението, че останалите членове на тамошното общество биха ги обвинили за пренощуването в чужд дом.
Работата е следната: в езика на мосуо изобщо не съществуват думи като "съпруг", "съпруга", "изневяра" и "ревност". За разлика от ситуацията в други краища на света, момиченцата не се отглеждат с идеята, че някой ден ще бъдат продадени като булки. Те просто никога няма да бъдат булки – не и според нашите представи за това понятие.
Когато се превърнат в жени, момиченцата на мосуо сами си избират мъжете, с които искат да имат сексуални и емоционални контакти. Броят на тези мъже не е ограничен от закони и правила, зависи единствено от желанието на дамата. А в случай, че тя зачене, не е задължена да дава никому обяснения относно произхода на детето. По тази причина, в езика на мосуо липсва и дума, която да означава "баща".
На първо четене, всичко това звучи твърде фриволно, развратно дори. Ако се поинтересуваме от подробностите обаче, ще се запитаме: дали моделът на междуполови и междусемейни отношения при тези хора не притежава някои безспорно позитивни страни? Дали е чак толкова различен от собствената ни идея за любовен живот? Или е по-скоро подобен, но се различава в това, че е безцеремонно, официално признат? Дори в момента тези въпроси да ви звучат абсурдно, имайте търпение – в края на разказа ни вероятно ще си ги зададете сами.
Сигурни сме, че успяхме да събудим любопитството ви. За минутка обаче ще се отклоним от темата за интимния живот на мосуо. Все пак, трябва да обясним и гръмкото заглавие на настоящата статия. По този начин ще се разясни и цялостната уредба на причудливото общество, за което говорим.
"Последният матриархат на света" – китайците използват това определение, за да привличат туристи към региона, в който живеят мосуо. Всъщност, не е правилно да се нарече "последния". Макар и малко на брой, в съвремието ни все още съществуват племена, оглавявани от жени. Не е съвсем правилно да се нарече и "матриархат". По-точното название за такъв тип общество е "матрилинейно" – детето приема името на майката и се причислява към нейното семейство.
При мосуо домакинството обикновено се състои от няколко роднински семейства, ръководени от най-способната за целта жена. Останалите я уважават, тя стои начело на къщата, тя взима "бизнес" решенията, по женска линия се предава и наследството. Всяко село си има главен "матриарх", който участва в управляващия местността комитет. Политическата власт обаче остава в ръцете на мъжете. Това дава основание да се говори за мосуо като за общество, в което е установен добър баланс между двата пола. Трудът по изхранването на семействата също е разделен кажи-речи поравно между мъже и жени.
След като уточнихме тези въпроси, можем да продължим с детайлите около интимните взаимоотношения в общността.
Докато са малки, момичетата и момчетата мосуо се обличат по един и същ начин, получават еднакво отношение от страна на възрастните. Между 12-ата и 14-ата им годишнина се провежда важна церемония, която отбелязва порастването им. На девойките се дават поли, които да носят занапред, а младежите получават панталони.
Младите дами обаче започват да се ползват и с допълнителни преимущества. Домовете на мосуо са пренаселени и повечето от живущите нямат възможност за лично пространство. Единствено жените в определена възрастова група разполагат със собствени стаи. Получават ги, когато навършат 13, наричат ги своите "цветни градини", имат право да си канят в тях когото решат. Когато преминат възрастта за любовни похождения, освобождават "покоите" и се връщат да живеят в общите помещения.
Всичко това съвсем не означава, че 13-годишните момиченца мосуо веднага се юрват да спят с различни мъже и не се спират в продължение на десетилетия. Не им е забранено да водят подобен начин на живот, може би тъкмо поради тази причина предпочитат и да не го правят. Елементът със "забранения плод" го няма, така да се каже, затова отсъства и желанието за преяждане с плодове.
Обикновено девойката изчаква няколко години, преди да започне да прави секс. След това преценява, че е готова да покани мъж в цветната си градина. Рядко се случва жените мосуо да имат само един партньор за целия си живот. Това обаче не означава, че имат и твърде много партньори. За тях не е характерно да поддържат отношения с няколко мъже едновременно. Специалистите наричат това "серийна моногамия".
Ако се замислим, собственият ни интимен живот също протича по подобен начин. В общия случай, имаме различни връзки, понякога се женим, понякога се развеждаме, стараем се да не изневеряваме, да обичаме "завинаги", но не винаги ни се получава. Защо тогава порядките на мосуо звучат така скандално – не само за Западното, но и за Източното (включително китайското), и за почти всяко съществуващо (или съществувало) общество? Излиза, че огромната разлика се състои в наличието на понятия от типа: "изневяра", "ревност", "самотна майка", "дете без баща", "развод", "попечителство", "подялба на имущество"... Останалите общности по света изживяват драматично всички тези неща. При мосуо те просто не са въведени като повод за драма.
И хората си се чувстват щастливи. Тамошните жени не потискат мъжете, но и не са потискани по никакъв начин. По време на многобройните им танцови фестивали, всяка дама може да покаже интереса си към определен мъж чрез докосване по ръката. След това е твърде вероятно да се стигне до т.нар. "ходещ брак" – той ще ходи до дома на любимата си след падането на нощта и ще си тръгва рано сутрин. Ако в даден момент тя реши, че иска да пракрати връзката, достатъчно е просто да не му отвори вратата, или да остави чифт мъжки обувки на прага.  
Когато се роди дете, отношенията между мъжа и жената могат да се оповестят публично. Всеки от тях обаче продължава да живее под майчината си стряха. Ако желае, бащата има възможност да се грижи за отрочето си чрез дарове и внимание, но то така или иначе няма да носи неговото име.
Все пак не оставайте с впечатление, че при мосуо единствено жените носят отговорност за децата. Всеки мъж има задължение да помага в отглеждането на живота, който се ражда в собствената му къща – вместо за синове и дъщери, той се грижи за сестри, племенници и т.н. Децата на мосуо са обсипани с вниманието на множество "лели" и "чичовци". А ако в някой дом се наруши баланса в количеството на жени и мъже, съществува практиката момиченца и момченца от различни семейства да бъдат разменяни. 
Около 90% от представителите на мосуо все още живеят по гореописания начин. И се гордеят с това. Допреди няколко десетилетия общността напълно сама си е осигурявала добитъка и селскостопанските култури, необходими за оцеляването ѝ. Напоследък обаче влиянието на външната цивилизация се усеща все по-силно.

Китайското правителство е въвело такса от 5 долара за влизане в местността. В близост до селцата на мосуо са построени хотели, барове, казина. Туристите прииждат, подмамени от слуховете за безплатен секс с разкрепостените местни жени. В крайна сметка обаче попадат на проститутки от Тайланд, които предлагат услугите си, облечени в характерните за мосуо одежди.

Колко ли време ще мине, преди традициите на това колоритно общество да се изгубят завинаги?

Източник: jenite.bg