“Тук всяко желание, отправено с искрена молба към Бога, се сбъдва. Мястото е заредено с особена енергия и всеки, който веднъж е дошъл, пак се връща.” Това разказва 63-годишният благоевградчанин Ангел Рафаилов, който възстанови параклис край с. Смочево, а сега строи и манастирска сграда.

Захванал се с това преди близо 15 г. след пророчество на Ванга. При тежка катастрофа през 1995 г. починала 17-годишната му дъщеря, която пътувала за Гърция. Искал да сложи край на живота си, но в съня си чул глас, който му повтарял: “Не, не, не.”

“След 6 месеца отидох при Ванга, защото изпаднах в депресия. Питах я какво да направя. Каза ми, че имам още много работа на земята. След 3 г. ще започна да строя черква”, спомня си пенсионираният военен.

И наистина 3 г. по-късно получил видение. Явили му се Богородица и Христос, които му показали място край Смочево в подножието на Рила встрани от пътя за Рилския манастир, където трябва да строи. Установил, че там има полуразрушен стар параклис, в който имало 2 железни икони на св. Николай и св. Богородица. Докато разглеждал района, усетил силно енергийно излъчване.

През 2000 г. се захванал с помощта на дарители и няколко месеца по-късно възстановил параклиса. През годините периодично имал видения. Едно от тях му посочило мястото край храма, където има лековит извор.

“Извиках майстори и започнахме да копаем. Не вярваха, че ще намерим вода, но на 30-ия метър бликна. Много е полезна за стомашни болки и за очите”, разказва Ангел.
Историята на вероятно единствените у нас метални икони пък се предава от уста на уста в района. Никой не знае откога са на това място. Сигурно има столетия, предполагат местните.

“През 1959 г. ловци от Кочериново минавали край параклиса. Напили се в Смочево и на връщане решили да изпробват мерника си. Били 10-ина и изнесли иконата на св. Николай навън. Двама от най-добрите започнали да стрелят по нея”, предава спомените Рафаилов. На 10-ия ден единият получил силно главоболие. Никой не разбрал какво му е, но след половин година починал.

Втори стрелец също изненадващо се поболял. Очите му се затворили и след година също се споминал. Фамилиите на двамата продължили да страдат. След този случай двете икони стояли недокоснати в руините на параклиса, който никога не се заключвал и никой не смеел да ги пипа.

След като възстановил храма, Ангел намерил и майстор, който реставрирал простреляната икона на св. Николай. По главата на светеца имало 13 белега от ловджийски сачми, пише "24 часа".

Сега при по-внимателно вглеждане те още си личат, но не са така зловещи както преди.
Десетки миряни, които идват в параклиса, разказват чудеса. Хирург от столицата, който имал силни болки в едната ръка, се похвалил, че след като се помолил на св. Николай, болежките му отминали.

В рамките на железните икони има подпъхнати малки листчета, на които миряните пишат желания. Когато дойдат след време, обяснявали, че мечтите им се сбъдват. Възрастни хора пък понякога преспивали за здраве в двора в нощта срещу празника св. Николай Летни - 9 май.

Бездетни родители, болни и хора с лични проблеми твърдят, че на това място намират изцеление и помощ. Параклисът никога не се заключва. В него всеки може да си вземе свещ и да остави пари, колкото иска.

“Ако някой извърши нещо нередно или открадне, има кой да го накаже. Господ си знае работата”, казва бай Ангел. Пак с помощта на доброволен труд на хора от селото и цялата страна дворът е превърнат в парк с много цветя и зеленина.

Преди 6 г. се захванал да вдигне и манастир “Св. Николай Летни” край параклиса. Отново с помощта на дарители. Отзовавали се и бедни, и богати - повечето останали анонимни. Едното крило на манастирската сграда е почти готово. Има оборудвана и кухня, където миряните да си приготвят храна. Част от 20-ината стаи са обзаведени и в тях може да се преспива.

“Тук ще заживеят монаси или монахини. Така ми казват светците, чиито гласове чувам”, вярва инициаторът на градежа. Имало готов проект и за друго крило, но тепърва се търсели спонсори.

Всеки четвъртък от София в манастира пристига 70-годишната леля Василка, чиито корени са от Смочево. Преди години починали мъжът и синът . Тя е от т.нар. старостилци. Въпреки това приема мястото за особено.

“Зареждам се с положителна енергия тук. Като идвам, нося свещи. Правя и баници за хората, които идват да се поклонят. От дете съм вярваща, майка ми ме е водила на църква и през целия си живот не съм се отклонила от вярата. Имам останали имоти, които ще даря на църквата”, казва леля Василка. Освен нея друг редовен посетител е и Хари от Австрия.

От няколко години мъжът е доброволец и работи с деца от близко помощно училище. Когато има свободно време, идва да бърка бетон за строежа.

“Силата на светиите тук е голяма и се усеща. Казват го много от хората, идвали в параклиса. Енергийните полета също са много силни и заради това всеки, който дойде с чиста и искрена вяра в Господ, след това се връща отново”, изпраща гостите бай Ангел и се захваща за работа.