През 1994 г. основава и ръководи до днес народния хор "Космически гласове"

Ваня Монева е родена във Велико Търново. Завършва Средното музикално училище в Русе, специалност пиано. Дипломира се в специалност "Хорово дирижиране" на Консерваторията при проф. Васил Арнаудов. Работила като ръководител на хоровата школа в Казанлък. Била е главен диригент на народния хор на Българското национално радио. 

- Освен диригент и основател на хор "Космически гласове", вие сте продуцент в БНР. Какви са функциите ви?
- Аз съм продуцент на народна музика. Отговорността е голяма. Правя записи с певци и инструменталисти, продуцирам оркестъра за народна музика, организирам концерти. Имам изключителната задача да попълвам и съхранявам фонотеката. Ходя на национални конкурси и събори, за да откривам млади таланти. Издирвам места със затихващи функции, райони, където са останали последните баби, носители на автентичен фолклор...
- Това си е мисионерска работа.
- Такава е, да. Аз много обичам фолклора. Той ме зарежда и благодарение на него оцелявам при всичките трудности, които срещам. Преди трима души са вършили тази работа. Сега съм сама и физическото време не ми достига. Да имаше как не с 24 часа да разполагам, а с 48. Във фонотеката всичко, свързано с фолклора, минава през мен. Ако някой иска да откупи определено количество музика, аз прослушвам, изваждам, подреждам, минава ми през ушите. Качвам в сървъра на БНР цялата записана от мен продукция, за да достигне тя до всички радиостанции в страната.
- Има ли силен интерес от чужбина към нашия фолклор?
- Разбира се, че има и винаги е имало. Неслучайно има вече и толкова много състави - танцови, хорови, дори инструменталисти по цял свят, които изучават българския фолклор. Той е такова богатство. Но за жалост ние не го ценим. Дори не го и съхраняваме добре. Боли ме, когато вместо български хор да представя нашата музика, го правят местни състави, които я имитират. Те живеят по света, занимава ги някой българин и наричат ансамбъла български. Разбира се, това е похвално, но не е истинско. Тревожно е, че почват да ни изместват... Освен че е красива, нашата музика е и много зареждаща.
- На това ли се дължи влечението ви към нея?
- Не съм го мислила. Просто от мъничка съм отгледана с песен. Народната песен все е била около мен, защото коренът ми е селски. Бабите и дядовците ми са от търновските села. През лятото винаги бях при тях и се чувствах чудесно. По бащина линия - прадядо ми, дядо ми, баща ми са самородни музиканти. Свирили са на гайда, на кавал, на мандолина. Аз съм първият професионален музикант в рода. И песни са ми пели - мама, баба. Мама ми е разказвала, че като съм се родила, песен ме е посрещнала. Докторът попитал как ще се казва това бебе. "Ваня" - отговорила мама, а той ме понесъл на ръце и запял популярната тогава песничка: "Ах, Ваня, ти Ваня, ти ме залюби Ваня..." А мама установила, че съм музикална още като бебе.
- А вие как го открихте за себе си?
- В детската градина учителката събираше в кръгче децата и свиреше на устна хармоника "Вятър ечи, Балкан стене". Като видях този инструмент, бях много впечатлена. И един ден аз тайничко отидох до масата, взех хармоничката и се скрих в тоалетната. Затворих се там и някак наместих мелодията. Веднага дойдоха и трите учителки. Изплаших се да не ме накажат. Но те бяха радостни и изумени, че малко дете може така да свири. Явно съм отивала към това, искала съм да опитам да изсвиря, да изпея.
- Жени диригенти се срещат рядко. Не беше ли рискован за вас този избор?
- За дирижирането ме откри един мой педагог в музикалната гимназия в Русе, Веселин Байчев, при когото имах часове по ансамблово музициране. Беше диригент в Русенската опера. През цялата година той само ми подаваше нотите и сядаше отстрани. Никога нищо не препоръча, не изиска. Накрая, на изпита ми каза: "Ваня, ти си родена за диригент. Диригентът и балерината се раждат." Той написа писмо до моите родители, което и до днес пазя. Там се възхищава от качествата ми на пианист, на човек, но смята, че трябва да променя посоката на обучението си. Това писмо преобърна музикалната ми насоченост. И така кандидатствах в академията. Комисията беше огромна, от хорови и оркестрови диригенти, професори. Питаха ме дали не бих желала да уча оркестрово дирижиране. Казах категорично "не". Те бяха изумени, защото се смяташе за по-престижно.
- Защо тъкмо хоровото дирижиране ви допадна?
- Обожавам човешкия глас като инструмент. А българските гласове са смаяли света отдавна. Много специфичен е начинът, по който се пее. Той е естествен и спонтанен. Такова пеене имат мъжките хорове в Грузия, Сардиния и Кортика. Те звукоизвличат по същия начин като нашите женски хорове. Но силата идва не само от гласовете, а и от самата народна песен. Колко енергия и заряд има в нея! В песните от всички фолклорни области, и в бавните, и в бързите. И се оказва, че когато нашите хорове изпълняват друга музика на други езици, въздействието не е същото, както когато пеем на български. Ние работим с японския композитор Джун Мияке, който ме помоли да напиша български текст по неговата музика. Изглежда интуитивно е разбрал, че нашите гласове са най-въздействащи, когато пеем на родния език. Светът се впечатлява от българските гласове, но това вече не е достатъчно.
- Какво друго е нужно?
- Имам наблюдения от турнетата на нашия хор, че се обръща внимание на начина на музициране, на интерпретацията. Ако тя е изпипана професионално, силно впечатлява. Светът вече е пренаситен от музика всякаква. То са етнопроекти, етноджазпоп и какво ли не. Всеки се докосва по някакъв начин до различните етноси, за да ползва красотата на музиката. И немалко композитори по света бъркат в нашата съкровищница, за да черпят от неизчерпаемия ни фолклор.
- Вашият хор "Космически гласове" тази година празнува 20-годишнина. Как възникна идеята за него, как я осъществихте?
- Аз минах през всички етапи на класическото пеене - от корепетитор, хормайстор, помощник-диригент, художествен ръководител, до главен диригент. Пътят бе дълъг, но много полезен за мен. Десетина години ръководих хоровата школа в Казанлък. По онова време тя беше от най-големите и престижни формации. Работих с всякакви възрасти - от най-мъничките до зрели хора, което ми даде много познания. Моят професор Васил Арнаудов мечтаеше да му стана асистентка. Не се получи, защото нямах софийско жителство. Той беше много разочарован. Дори на шега ми казваше: "Абе, като се жениш, защо не питаш да ти намерим един софиянец..." По-късно се явих на конкурс за диригент на народния хор на Националното радио. Имах щастието да го спечеля и да дирижирам един изключителен хор, който впоследствие понесе името "Мистерията на българските гласове", дадено от Марсел Селие и патентовано от него като марка за производство и продажба на дискове. За съжаление едно решение на тогавашното ръководство прекрати дейността му.
- Защо? С какви основания?
- И аз се питах защо и ми беше много болно. Оказа се, че аз съм последният диригент на този невероятен хор. Той ме караше да се чувствам като мъничка част от Вселената. Впрочем тъкмо заради него реших на всяка цена да работя с народна музика, а не с класическа. В него бяха най-големите певици на България - Олга Борисова, Калинка Вълчева, Калинка Сгурова, Янка Рупкина, Надежда Хвойнева, Павлина Горчева... Не мога да изброя всичките. Та имах потребност да се занимавам с такова хорово изкуство. И затова през 1994 г. реших да направя свой хор. Започнахме с Надка Караджова и квартет "Славей". "Заставам зад теб!", каза ми тя. Препоръча ми гласове, от които имах нужда. И така постепенно се събрахме 22. Поканих Емил Минев, наш колега, учил при Караян и свирил в Берлинската филхармония, който имаше желание да ни бъде полезен с контакти, да стане наш мениджър. А името "Космически гласове" избрах сама. В началото бе регистрирано като "Космически гласове от България", после остана името, с което сме популярни и до днес.
- И защо космически? Заради песента на Валя Балканска?
- Това е едната причина. Другата е, че ние имаме една планина Родопи, която несъмнено е свързана с космическата енергия. Изобщо цяла България е специално енергийно място. В началото някои намираха името за твърде амбициозно. Отговарях им, че всяко име се изгражда и се защитава. Човек, като се роди, му дават име. Но дали той ще го проектира по най-положителния начин в обществото, или не, само от него си зависи. Добре, дори и амбициозно да звучи името, аз ще дам целия си потенциал и познания, за да може този хор да се отличава, да завоюва позиции, без на никого да пречи. И така тръгнахме по трудния път с момичетата. Моите момичета са от 19 до 37 годишни. И са красиви, и са гласовити, и имаме чудесни отношения - с приятелство, доверие, лоялност.
- Как ще отбележите юбилея? Двадесет години при тези незавидни за изкуството условия не са никак малко.
- Работим по различни проекти, но трудно намираме спонсори. Хора, които имат както пари, така и потребност да дават за духовното. За жалост нашият мениджър преди две години почина и така осиротяхме. Сега търсим нови пътища, за да си създадем мрежа от хора, с които да работим и да продължим напред. Знаете ли какво друго си мисля? Че не само ние имаме 20-годишнина. Имат също и "Данон", и "Олинеза"... И много бих се радвала на подкрепата от такива рожденици с финансови възможности и духовни потребности.
- Няма ли мениджърски, импресарски интереси от чужбина?
- Българските изпълнители много трудно стигат до големите чуждестранни компании. Следващата ми мечта (човек винаги трябва да има мечти, за да го теглят напред) е да ни открие една импресарска агенция, мениджърска къща, която да оцени качествата ни и да ги позиционира на най-големите сцени.
- Какви ангажименти вече сте поели?
- Вече записахме новия си диск от 20 песни за 20-ата годишнина. Сега усилено се готвим за следващия си проект, свързан с големия български, а и световен джазмен Милчо Левиев, който отдавна желае да работи с нашия хор. Той направи едни прекрасни произведения, върху които сега работим и ще запишем с бигбенда на националното радио. Следва турне в Италия, после ще изнасяме концерти пред чуждестранни летовници, които идват тук на културен туризъм. Имаме съвместен концерт с младежки перкусионен ансамбъл от Холандия във "Варненско лято", откриване на "Аполония" - все знакови фестивали. Предстоят ни записи на църковни песнопения. А една прекрасна поетеса - Елена Алекова, вдъхновена от нашето пеене, написа книга с псалми, посветена на мен и на "Космически гласове". Ще направим заедно представяне на книгата и на компактдиска. И, разбира се, ще изнесем голям концерт.