От Инициативния комитет трябва да съберат най-малко 200 хиляди подписа, за да предложат на парламента да свика национално допитване

Интелектуалци и общественици учредиха вчера в парламента Инициативен комитет за събиране на подписи в подкрепа на предложението на президента Росен Плевнелиев за национален референдум по изборни въпроси.

Председател на инициативния комитет е Георги Близнашки - преподавател но конституционно право, бивш депутат от БСП и активен участник в протестите през лятото.

В инициативния комитет са общо 15 души, сред които университетски преподаватели, актьори, студенти:  проф. Милена Стефанова, проф.Калин Янакиев, проф. Александър Кьосев, доц. Светла Божилова, д-р Христо Христев, Алфред Фосколо, Юлия Берберян, Саша Безуханова, актьорите Христо Мутафчиев, Ивайло Захариев, Веселин Калановски, композиторът Виктор Стоянов, Борис Ангелов и Александрина Икономова от "Ранобудните студенти".

Днес Инициативният комитет ще бъде регистриран в Народното събрание, съобщи Близнашки. След това, според разпоредбите на закона за референдумите, ИК ще има три месеца за събиране на необходимия брой подписи.

От Инициативния комитет трябва да съберат най-малко 200 хиляди подписа, за да предложат на парламента да свика национално допитване. При не по-малко от 500 хиляди подписа парламентът задължително приема решение за произвеждане на национален референдум.

Според Георги Близнашки идеята за национално допитване по изборните въпроси се ползва с широка обществена подкрепа. Той посочи, че при събирането на подписите ще разчитат на доброволци.

Ще призовем за подкрепа всички политически партии, неправителствени организации, "Ранобудните студенти", каза Георги Близнашки. Той добави, че ИК се подкрепя от ГЕРБ, от Реформаторския блок и от по-малки партии.

Близнашки определи като символно действие учредяването на Инициативния комитет именно в сградата на Народното събрание.

Първият в най-новата ни история национален референдум бе произведен през януари 2013 г., след като БСП организира и внесе подписка. Референдумът обаче бе невалиден, тъй като гласуваха само 20,22% от избирателите. Повече от половината гласувалите обаче казаха "да" на въпроса:  "Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?", което предвижда връщане на въпроса за ново обсъждане в Народното събрание.