Контактът с очи почти винаги се разглежда като нещо добро. Родителите го искат от палавите си деца.Той се приема като сигнал за надеждност

Изследване показва, че ако искаш да си сигурен, че някой ще вземе твоята страна, то прекият поглед не винаги е полезен.

Изследователите използват технология за следене на погледа, за да видят колко често слушателя срещна очите на човека, който говори, когато не е съгласен с мнението му. Да речем, че работите в сферата на финансите и влизате в спор с колега заради оценката му на даден актив. Вие мислите, че си струва повече, а той - по-малко.

Той би се съгласил с вас по-скоро, ако се вгледате в устата му, а не в очите.

Прекаленото вглеждате в очите на човека срещу вас няма да ви накара да изгледате надеждни, а по-скоро плашещи. Вместо това, повтаряйте „Точно така” - така показвате, че следите мисълта на човека срещу вас.

Когато отивате на интервю за работа не бива да прекалявате с очния контакт. Вгледайте се в очите на човека срещу вас само колкото да видите цвета на очите му.

Ако на работното място сте с по-висок статут избягвайте да гледате продължително в очите на човек, който е с по-ниско положение, защото той може да ви възприеме като много властни.

В по-малки групи се вглеждайте в някого, когато той говори, а не когато вие. Този жест се приема като знак на уважение, приобщаване и съпричастност. Направете контакта с очи 50% или по-малко, когато вие говорите и 50 на сто или повече, когато някой друг е взел думата.

Има ли някога ситуация, когато един продължителен директен поглед е целесъобразно и дори необходима? По време на трудни бизнес преговори, можете да покажете господство и надмощие, ако не отмествате погледа си от очите на събеседника си.