18 години той си живее редом с хората от черния му списък

Принудени да търпят съжителството с шизофреника човекоядец Николай Гьоргов, хората от странджанското с. Голямо Буково вземат нещата в свои ръце. Всички дружно го следят и контролират да не пие алкохол, да е в добро настроение, до него все да има някой, пише "Труд".

“Години наред треперим, не смеят внучетата ни да дойдат през лятото заради него. Като излезем на двора да си варим компоти, прибираме се преди да мръкне и се залостваме. Страх, ти казвам”, оплаква се баба Иванка, а зад нея се виждат решетки на прозорците и масивна порта. Последните новини за развилнелите се психично болни подсилват безпокойството й.

Списъкът на обречените

През 1995 г. Николай, който е бивш моряк, убива двама свои съселяни и яде от вътрешностите им. Оттогава е известен като Канибала от Странджа. След престъплението той лежи само една година в затвора в Ловеч, но заради психичното си заболяване е освободен и се завръща на село.

Бил си съставил дълъг списък кого трябва да изяде, за да получи неземна сила, но за щастие стигнал само до първите двама. В списъка били все хора от Голямо Буково. Успява да убие една възрастна жена, която живеела в края на селото, както и най-близкия си приятел Ангел Дзиров, с когото редовно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 - магазинерката на селото - Анита.

Гьоргов планирал убийствата да станат в една нощ. Но при горския ударил на камък - мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила същински късмет. Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в списъка фигурирал отец Евтимий от голямобуковския манастир “Свети Животоприемний източник”.

“Да, вярно бях в списъка с мотива, че според него само съм лъжел бабите”, обяснява днес игуменът.

И така 18 години канибалът си живее редом с хората от черния му списък. Никой не знае дали агресията му няма да се отприщи отново.

“Той редовно си пие хапчетата” - обясняват и от полицията, и от кметството и се надяват с тези думи да въдворят спокойствие в селото. Какви точно лекарства пие и кога - никой от жителите на Голямо Буково не знае. Още повече че 53-годишният мъж живее съвсем сам и няма кой да следи медикаментозния му режим.

Преди няколко години хората се вдигнали и направили подписка. В нея заявяват, че не могат да живеят редом с Гьоргов, защото не знаят в кой момент лудостта му ще избие отново. Селяните припомнят, че над 30 души са се изселили от Буково от страх, а други потрошили сума ти пари за решетки на прозорците и високи дувари.

На всичкото отгоре Гьоргов е едър, снажен и много силен. Ако се разбеснее, трябват няколко мъже да го озаптят. В селото обаче сега са останали немощни старци. Добре, че е ловната дружинка, която идва от време на време, та да всява респект, споделят хората. Гранични полицаи също често обикалят района. “Гледаме там всичко да е спокойно, редовно се интересуваме, има си и инспектор, който отговаря за Голямо Буково. Не сме оставили нещата на произвола”, уверяват и от местното РПУ.

Кротък е, пие кафенце с отчето

След като всички институции са абдикирали, буковци взели решение сами да се грижат за Николай. Още повече че в последните години той наистина се държал дружелюбно. Няколко ромчета даже го определят като най-добрия човек в селото. Отец Евтимий също е преодолял донякъде страха си и пие кафе с Гьоргов. Бившият кмет на селото Пенчо Пенчев преди няколко години брал голям страх - канибалът му се заканил, че ще му резне главата и ще я разнася из мегдана. Тогава Гьоргов е прибран в психиатрия, но за кратко и отново го пускат. Сега отношенията между двамата са мирни и тихи. Пък и Пенчев държи магазина, от който Николай пазарува.

Хората се интересуват от поведението на болния всеки ден и се осведомяват помежду си. Знаят, че всяка седмица лекар му бие предписаните инжекции и че редовно си купува лекарства от град Средец. В двата селски магазина обаче не продават на Николай твърд алкохол. Понякога му отпускат по една бира. “Но важното е, че той самият не иска да пие”, успокоява се бившият кмет магазинерът Пенчев.

Николай обичал да играе карти, носъотборниците му гледали да го оставят да бие, за да не се ядосва излишно. Разхождал се из селото, говорел общи работи с хората. Но за миналото и за това, което е сторил - никога нито дума!

Свободен, но наблюдаван

“Не мога да дам информация дали Николай Гьоргов се води на отчет при нас. Такова сведение се дава само на съд, прокуратура или кръвен роднина.” Това заяви пред “Труд” шефката на бургаския психодиспансер д-р Надя Желязкова.

А от РПУ-Средец казаха, че се интересуват периодично от Гьоргов. Сведенията се събират от инспектора, който отговаря за селото.

Кметът на общинския гр. Средец - Иван Жабов, пък казва, че болният има попечител - леля му в града, който се намира на 40 км разстояние от Голямо Буково.

През седмица в селото идвал и лекар, който следял състоянието му.