ГЕРБ, БСП, ДПС и "България на гражданите" биха получили достатъчно подкрепа, за да влязат в парламента, показват данни от проучване на НЦИОМ

Четири партии със сигурност щяха да влязат в парламента, ако изборите бяха днес.

Това показват данни на НЦИОМ от национално представително проучване, направено между 20 и 27 септември сред 1000 души.

Това са ГЕРБ, БСП, ДПС и "България на гражданите".

Евентуална коалиция между Атака и ВМРО, поне засега, изглежда успешна по отношение на възможността за попадане в следващ парламент, отбелязват от НЦИОМ.

"Атака" получава 3% и разширява влиянието си сред градското население на страната.

За ГЕРБ подкрепа декларират 26,8%

Социолозите констатират равномерно разпределение на електоралното влияние на ГЕРБ в повечето социално-демографски групи, с изключение на жителите на селата, крайно бедните, възрастните и необразованите.

БСП би получила 17,5%, като от НЦИОМ регистрират втвърдяване на ядрото от нейни симпатизанти. ДПС е трета политическа сила с електорален дял от 7%, а "България на гражданите" - четвърта с 4,3%.

Има леко свиване на дела на подкрепящите партията на Меглена Кунева

след пика на обществените симпатии от времето на учредяването й, коментират от НЦИОМ, но предупреждават, че в същото време не бива да се подценява потенциалът на тази нова формация.

Според данните на този етап самостоятелното електорално влияние на партиите от "Синята коалиция" не им гарантира участие в следващ състав на Народното събрание. Общият им резултат е 3,3%. Общо 32,7% от анкетираните заявяват, че няма да гласуват.

Лиляна Павлова е най-одобряваният министър

На второ място е земеделският министър Мирослав Найденов (с 41%), следван от вицепремиера Цветан Цветанов (с 37%). Следващите позиции заемат Вежди Рашидов, одобряван от 36%, Николай Младенов е на пето място - 35% одобрение.

Положителните оценки преобладават над отрицателните за работата на Лиляна Павлова, Мирослав Найденов, Николай Младенов, Свилен Нейков и Томислав Дончев. Работата по усвояването на евросредствата е възприемана от хората като един от успехите на правителството, коментират от НЦИОМ.

За последните месеци делът на хората, които познават работата на министър Делян Добрев, се увеличава. Това обаче води и до увеличаване на неодобрението към дейността му - 34,8% срещу 27% одобрение.

Десислава Атанасова е министърът, който в най-голяма степен разочарова българите

през изминалите месеци - неодобрението към работата й нараства със 7% и става 40,3%, докато одобрението е 25,5%.

Непознаването на работата на отделни министри продължава да бъде силен фактор при формиране на общественото мнение за тях, коментират от НЦИОМ. Над половината българи нямат мнение или не познават работата на министъра на транспорта Ивайло Московски.

Голям е и делът на хората, които нямат мнение за министъра на околната среда и на министъра на правосъдието.

НЦИОМ регистрират традиционно висока критичност към работата на кабинета в ресорите социална политика и финанси.

Одобрението за Симеон Дянков е едва 23,9%, докато неодобрението достига 64,8%

- най-високото сред министрите. Веднага след него е социалният министър Тотю Младенов с 51% неодобрение и 25,7% одобрение.

Класацията на най-одобряваните политици отново оглавява Кристалина Георгиева - 66% одобрение. Социолозите обаче отново уточняват, че еврокомисарят ни не може да бъде съпоставяна директно с политиците, които работят в страната.

Росен Плевнелиев е най-одобряваният политик в България с 53% рейтинг

и неодобрение от 32%. НЦИОМ отчитат разширяване на надпартийната подкрепа за държавния глава. Второто място си поделят премиерът Бойко Борисов и министър Лиляна Павлова, които имат еднакво одобрение от по 45%.

Критичните настроения към премиера обаче са по-изразителни от тези към министъра на регионалното развитие, коментират социолозите.

Неодобрението и одобрението към Бойко Борисов са близки дялове

- 46% към 45%, като рейтингът му не се променя в сравнение с юли. Премиерът се ползва с доверие сред 93% от избирателите на ГЕРБ. Следват Мирослав Найденов, Маргарита Попова и Цветан Цветанов, подкрепяни съответно от 41 на сто, 38 на сто и 37%.

Вежди Рашидов е на осма позиция сред най-одобряваните политици, след него се нареждат външният министър Николай Младенов и предишният президентът Георги Първанов. Меглена Кунева заема дванадесето място, след министъра на образованието Сергей Игнатов.

Според данните на НЦИОМ за обществените нагласи към институциите

работата на правителството е одобрявана от 31% от българите,

а неодобрението е значително по-високо и възлиза на 55%. Парламентът започва есенната си сесия с 22% одобрение, дял, съпоставим с данните на НЦИОМ от преди година.

Няма промени в общественото мнение за работата на Народното събрание и през последните месеци.

Неодобрението към висшия законодателен орган е трайно високо,

като неговият дял е три пъти по-голям от този на одобрението. Единствено сред симпатизантите на ПП ГЕРБ одобрението към Народното събрание е по-високо от неодобрението.

Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 29% от българите, дял по-висок от одобрението на институцията, която тя ръководи. Градското население на страната по-често от селското одобрява свършеното от кабинета. Три четвърти от избирателите на ГЕРБ одобряват работата на своя кабинет.

За последните месеци повечето институции губят от одобрението за работата си

Изключение от тази тенденция прави армията. В края на септември регистрираме спад в одобрението за работата на полицията. Това се дължи на тежките криминални случаи с участие на полицаи, както и на отзвука от исканията на служители на МВР за по-високо заплащане в сектора.

Въпреки тази негативна тенденция полицията заедно с армията остават сред най-одобряваните държавни институции с по 39% одобрение.

За последните месеци съдът и прокуратурата запазват традиционно ниски дялове на одобрение за работата си. Така съдът в момента е одобряван от 14%, а прокуратурата от 15%. Неодобрението към работата на съда е по-високо от това към прокуратурата (63%:58%).

БНТ е най-одобряваната институция през септември - от 69% от българите

Националната телевизия е възприемана от хората като равноотдалечена от партиите и партийните пристрастия. 77% от избирателите на ГЕРБ одобряват работата на БНТ, 71% от привържениците на БСП споделят подобна оценка.

Българската православна църква е одобрявана от 47% от българите, като дейността й е най-добре приемана от жените и от възрастните респонденти./БТА,БГНЕС